Япония / Общества / Полове / Женски клуб

Березка помоли да разкажа за живота си в Япония. Понеже не искам да ограничавам темата само със себе си, а съм убедена, че можем да направим интересни паралели с живота в друг страни, оставям темата отворена.
В Япония изкарах 3 години (от 2003 до 2006). Не съм била имигрант. Япония не е имигрантска държава. Специализирах в два университета с японски стипнедии - JSPS и CEO21. Това са двете най-престижни стипендии за пост док, докато магистратура най-често се прави с Монбушо. Япония е доста академична страна. Имат куп стипендии и в сравнение с останалата част на света - доста високи. Самите японци казват, че ако имат проект, те купуват техника, докато европейците и американците наемат хора, които накрая нямат на какво да работят. Независимо колко е сложна апаратурата - няма обслужващ персонал. Работиш сам! Та като споменах работата, много зависи къде си и при кого си. Първите две години изкарах спокойно. Университетът беше префектурален в провинцията, а там животът течеше по-бавно. Шефът ми беше професор, ръководител на катедра и в събота не се работеше. Това не означава, че не съм си тръгвала в 2 през нощта, а някой тъкмо да идва. Във втория университет имах за шеф доцент, който искаше да стане професор. Там официално се работеше от 8.30 докъм 9 включително и събота. Всеки месец се правеше отчет докъде си стигнал и как смяташ да продължиш. Беше стресово. Животът ми беше разграфен по дни и часове и в един момент усетих, че ям веднъж в седмицата в събота след работа. Японците не се отчитат като нас със статии. Те вярват в дългия, непрекъснат и понякога безмислен труд. Много е важно откъде произхождаш - кой ти е научен ръководител, кой ти е университета. Проф е пряко заангажиран с релаизацията на студентите си, а ако един завод фалира, шефът трябва да бнамери работа на всичките си работници. От 1997 година е настанала стагнация, има доста фалити и работниците вече не са така застопорени, както е било в миналото. Честа практика на големите концерни е да трансферират работниците си от офис в офис.
Японците учат английски откакто се помнят, но имат проблеми с произношението. Ако им заговориш на английски най-често изпадат в паника. Разбират, но трудно си отварят устата да ти отговорят. Това не значи, че не искат да ти помогнат и ще те подминат, но просто отговорът ще е смесица между английски и японски. За мое учудване в учрежденията (банки, община и т.н.) нямаше човек, който да говори английски. Аз в Бг бях учила 5 месеца и това горе-долу ми даваше възможност да кажа, каквото искам да кажа, но не разбирах какво ми отговарят. Започнах да разбирам към 6 месец. Стипендията ми включваше езиков курс. До края на втората година вече говорех смело и неправилно и няма място, където да ме пуснеш и да се загубя. Колкото и малко да знаеш, хоарата си дават сметка за твоите усилия и гледат да ти помогнат. В Япония съм си като у дома. Там в същност нищо не се губи. Ако в Бг нещо ми изчезне, веднага решавам, че е откраднато, докато там просто трябва да се сетя къде съм го посяла. Случи ми се да си забравя портфейла в пощата. До два часа ме бяха издирили. Аз дори не бях разбрала, че портфейлът липсва. Портфейлът с доста пари в него беше прибран и запечатан в плик. Служителите бяха направили протокол, но как ме бяха издирили - не знам. Ако нямаш ключ смело можеш да си оставиш покупките пред вратата. пак там ще си ги намериш. Щандовете са плодове и зеленчуци са на самообслужване. Сложени са на единия край на градината и върху тях има касичка. На всеки пакет е написана цената, така че ако си харесаш нещо, независимо в кой момент от денонощието, вземаш пакета и си пускаш паричките в касичката. В Япония има доста чужденци. В моя град от 360 000 жители имаше 15 000 чужденци. Почти във всеки град има международен център, който предлага безплатни езикови курсове, библиотека, компютърна зала с безплатен интернет, много инициативи и пътувания. Понякога си мисля, че мога да напиша още един докторат по културология. Това е място за културен обмен, в който освен, че те проследяват да не свършиш някой зулум, гледат да ти улеснят живота.
Японското общество е кастово и все още доста мъжко. На ръководни постове стоят мъжете, а ниските длъжности се заемат отжените. Средната японска стои в къщи и си гледа децата. Когато децата й порастнат, тя изведнъж се оказва с доста свободно време и се хваща да работи на доброволни начала в тези международни центрове. Хората се кланят и до ден днешен, но понеже европеецът все нещо ще обърка, най-добре е да кима, за да не се стига до абсурдната ситуация да гледате една бързо отдалечаваща се кланяща се фигура.
Движението е ляво като в Англия и Австралия. Забранено е паркирането на улицата. Дори такситата спират на аварийни светлини. Всяка обществена сграда е предвидена с голям паркинг и улиците изглеждат неестествено широки. Иначе асфалтът се кърпи също като в Бг, само дето кръпите са по-равни.
Засега спирам тук!

Да, има кисело мляко, което се казва Буругария. Дори си пише, че е лицензирано от Бг. На мене ми беше вкусно, но японците не са свикнали с вкуса му. Бъркат го със соево брашно и се поличава някаква гадост, но нали зер 100 години се живее с него. Компанията Мейджи пусна нов продукт "домашно" кисело мляко, изписано на катакана. Промоцията му по ТВ вървеше заедно с един клип с талига от Смолян. На капачката на млякото имаше нарисуван Рилски манастир, селяни в народна носия и други забележителности от Бг. Проф дори искаше да кръсти лабораторията "домашно".
Японците живеят на комуна и е много страшно общността да те отхвърли. Често разпространена практика е след работа да се ходи на заведение. Ако е ходене на по-висш и по-нисш персонал, сметката се плаща от по-висшия. В кръчмите се сяда по японски и се яде с клечки. Има една нова тенденция под масата да се изкопава "дупка", така че краката ти да не умаляват, а да си стоят спуснати в дупката. Баровете са най-различни. Има такива зяпачески с по-разголени момичета. Нищо не се случва, освен да си оплакнеш окото, но бирата ти излиза 120$. Има барове с вариатетни програми и си плащаш определен престой. Най-често там работят филипинки. Оставам с впечатление, че работата в подобни заведения не се третира като стигма, както е в нашето общество. Тези момичета по-нататък се омъжват без проблеми. Във втория град примерно имаше безплатен бюлетин, който рекламираше дамски и мъжки антураж, парт тайм хотели, клиники са естетическа хирургия, масажи. Повечето момичета бяха снимани голи. За половин милионен град, имаше страшно много момичета в този бранш. Иначе порнографията е забранена и дори и порно каналите, които се заплащат доста високо, вървят кодирани с едни сивкави квадрати по тях (опит от хотелите). За 80 до 100$ можеш да получиш максимум свирка. На мъжът е забранено да докосва момичето. Платеният секс се движи около 200-250$ и не е 1 час. В този час влиза задължително къпане, масаж, питие за опознаване и т.н. Питала съм приятелки (американски, българки, австралийки, филипинки), омъжени за японци що за мъже са японците като физика. Гледат ме доста изумено, когато им споделям какво мислят българите за тях. Казват, че са си нормални, но им липсва аркадна структура на пениса. Иначе японките са склонни да се омъжват за чужденци, за да избягнат статуквото на втора ръка в обществото (влияние на Америка), а японците с кеф се женят за чужденки, защото и без това не им стигат жените. Дори имат брачни агенции, които масово докарват рускини от Владивосток и околностите. Колкото си по-нагоре в йерархията толкова повече претенции можеш да имаш. Аз примерно можех да искам да е завършил токийския университет, да има определен доход, собствено жилище, родителите му еди какво да са завършили. А бе не е проста работа, но се заплаща доста солено, а аз за мъже нямам навика да си плащам.
Има и заведения, в които не се допускат чужденци и не знам какво става там.
Има ресторанти с индийска кухня, китайска, индонезийска, непалска и т.н., но китайските ресторанти са ужасно скъпи. Плащаш 40$ и си излизаш гладен. Аз предпочитах индийските. КFC и Макдоналдс са масови, а там храната няма с какво толкова да се изненада.
Японците масово ходят в игрални домове (пачинко), където има покер автомати. Някои са ужасно пристрастени и си проиграват целите заплати. Виждала съм опашка сутринта в 6 пред зала, която отваря в 10, и която предляга промоция за съответния ден. Тези зали са най-цвтните и колоритни сгради в градовете. Хазартът е забранен, но всичко е обвързано. Получаваш някаква предметна награда, която после ходиш да размениш за кеш в съответната заложна къща. Пачинко залите често се намират в комплекс за боулинг, караоке, плей стейшън. Има си и кафета за дартс. Много се играе голф. Япония има над 2600 голф игрища.
Кафе се пие. Много разпространена е веригата "Стрбъкс". Има си столчета и масички. Залата е разделена на пушачи и непушачи, като пушачите са под климатиците. С термина саке японците означават всякакъв вид алкохол. тяхното саке наподобява на разредено бяло вино. Много пият бира. Трудно ми е да кажа дали Асахи или Кирин е по-известна марка. Прави се от ориз. казват, че има разлика с тази от пшеница, но аз не виждам такава. Имат и натурални скове смесени с 6 до 10% алкохол. Аз лично не го усещам ако е под 10%, но те се напиват здраво.
Пушат доста, макар да казват, че последните години пушенето е намаляло. налагат се все повече ограничения, но във влаковете има вагони за пушачи и непушачи. Така или иначе пушенето на обществено място е забранено, а пушачите си носят портативни пепелници като кутийки, който разтоварват на подходящо място примверно в суперите или моловете. Цигарите се купуват от автомат и са доста евтини около 2.50$.
Ходила съм в японски дом. То в един момент всички ме познаваха и все ме канеха. Събуваш се навсякъде, където влизаш. Не е нужно да си облечен супер модерно, но е важно чорапите ти да са здрави. Японците са най-лошо облечената нация в света. Нямат никакъв усет за цветове и материи. Това, което ме изуми, че ученическата униформа на момичетата не включва панталон през зимата. При сняг до кръста те ходят по къси чорапки. В резултат краката им надебеляват и за доста лошо оформени. Отделно стъпват с пръстите навътре като патета и сургат крака като вървят. Общо мнение е, че мъжете са по-хубави от жените.