За учителската стачка / Общества / Полове / Женски клуб

опиша някои от проблемите, с които съм се сблъсквала.

1. В малкото провинциално училище.
Колкото и да ви се стори това неприятно, но то е факт - пълна неадекватност на учениците като държание в институцията, в която се намират. Т.е. те липса на всякаква дисциплина, пълна безотговорност и немотивираност на децата.
Като казвам това имам предвид, че бях адски учудена, че децата ми говорят на "ма". После осъзнах, че на село така си говорят и в къщи, че те не виждат в това нищо нередно. Лошото е, че става въпрос за ученици от горен курс.
Когато им доскучее на децата, или когато огладнеят, или им се приходи до тоалетна - просто стават и излизат от час. Правила съм барикади от чинове пред вратата, за да не се случва това.
Смятам, че тук проблемът е следният - ТРЯБВА ДА ИМА ЕЛЕМЕНТ НА ПРИНУДА в образованието, не може да се разчита, че децата сами ще осъзнаят, че то ще им е нужно в бъдеще. Преди е имало т. нар. "поведение", сега такова нещо няма. Значи няма лостове, чрез които да се въздейства. Плашенето с директора е умряла работа. Дори съществуващата система от наказания не действа. Обяснявам защо. Примерно, ученикът бяга от час. Като му пишеш отсъствия, в един момент трябва да го накажеш с преместване в друго училище. Нали се сещате, че когато не достигат ученици - тази мярка е крайно нежелателна затова пишеш отсъствия и ги извиняваш или въобще не пишеш. Т.е. ставаш смешен в очите на децата. Те така или иначе знаят, че санкции няма да има.

Втори проблем: пълното безхаберие на родителите. Имала съм класове, в които нито едно дете няма учебник. Представете си как се преподава чужд език без учебник, без текст, който да стои пред децата. Местните колежки (от селото) ми обясниха, че не карат децата да купуват учебници, защото родителите нямали пари!!!