Здравейте,
Ще се опитам да бъда кратка и ясна. Някои може да ми се изсмеят, някои ще ме разберат - приемам всичко, само и само да ми помогне да се окопитя.
Живея в Западна Европа. Положението е такова, че вече трябва да започна работа. Е, първият ми опит беше успешен и след десетина дни започвам на нелоша позиция в световноизвестна фирма. Дотук добре. Обаче детенцето ми е на 2г и 9 месеца ( лентичката не е актуализирана), а аз се късам от угризения и мъка как ще изкарвам бе знея цял ден и как тя ще издържа без мен. Досега сме били плътно нон стоп една с друга. Реве ми се, аз си и рева, де. От друга страна, зная, че тя трябва да свиква да бъде с други деца, да се социализира, а аз да поема отново професионалния си живот в ръце, за да мога да допринасям за доброто на детето ми. Но защо е толкова трудно и толкова ме боли сърцето? Представям си я как ще плаче за мен и ще се чуди защо мама изчезна така изведнъж? Иска ми се да зная, че тя е добре, че е всигурни ръце, за да мога аз да се съсредоточа върху работата си, но излиза, че май само за детенце ще мисля....
Иска ми се да уточня, че може би през лятото ще я гледа мъжа ми, понеже той като учител е във ваканция, но аз въпреки всичко на никого нямам вяра ( въпреки че е добър баща).
Страдам от постоянен страх, че нещо може да и се случи, това не се издържа...Как да се справя със себе си в тази ситуация? Помогнете ми!
Благодаря ви.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

майната й на работата. гледай си детето.. бъди с нея.. гоеори й.. бъди с нея навсякъде.. споделяй си с нея.. тя постепенно ше се настройва на тази честота.. Отново с Респект към Майка ми

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Така, както го описваш, е добре да потърсиш професионална помощ

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

yo..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

че пък кое му е лошото да си глезлата на мама и тате .. не разбирам

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Лошото му е това, че един ден все ще се откъснеш от полата на мама и от крилото на тате и ще се бухнеш челно в суровия свят. И повярвай ми, сълзите на 25 са много по-горчиви и се помнят много по-дълго /да не кажа завинаги/ от сълзите на 2.5.

Мило майче, наистина потърси професионална помощ. От една страна, всяка майка страда когато се разделя с детето си за пръв път. Но от друга, при теб май има нещо по-сложно и трудно решимо.
А детето ще е дъбре, повярвай ми. Сигурно не съм първата която ти го казва, и то от опита на майка плакала неведнъж пред детската градина. Ако попиташ учителките там, ще ти кажат, че рядко децата плачат повече от десетина минути. Но чули първите сърцераздирателни писъци, ние цял ден чуваме само тях. И понякога с изненада откриваме вечер едно усмихнато дребосъче, което понякога дори не иска да си тръгва, защото не си е довършило играта.

Не знам кои са думите, които ще те успокоят, не ги разбирам тези неща. Просто потърси помощ, това е! А на таткото - повечко вяра. Ако не друго, детето е и негово, има същите права и задължения като теб. Да не вземеш пък да ревнеш един ден, той нищо не помага, това дете не е ли и негово.

Успех и бъдете здрави!

ми аз съм на 24 ..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

имаше преди време една тема, в която една мама с малко момченце споделяше подобен проблем
тя сънувала някакви катаклизми и как все се случвало нещо лошо с малкия...
имаше хубави съвети там
потърси темата
аз самата не мога да те посъветвам, но ти желая успех и здравичка и щастлива бебка

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Спокойно, мамче! Не можеш да контролираш всичко. И аз пробвах - не става!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

e добре де, все някога ще трябва да се откъсне това дете от теб. на 2.5 наистина е мъничко, но пък много деца ходят на ясла на тази възраст. мога да ти кажа за моето далечно детство. майка ми си е кариеристка , но същевременно и много съвестна и грижовна и страхлива и не ме пусна нито мен нито естра ми на ясли и детски градини. в някакъв момент се наемаше жена да ни гледа. обикновено с големи препоръки бивши мед сестри и тн. аз много много ясно си спомням как ужасно завиждах на приятелчетата си, че ходят на деткса градина . не си понасяхме гледачките- не че бяха лоши жен- много добри бяха, но много искахме с други деца. накрая когато бях на 5 а сестра ми на 2.5 ни юрнаха и двете на детска/след мноого врънкане колко искаме/ аз последна група, а систера беше най малкото дете в детската . и двете се влюбихме в детската и бяхме много щастливи. при мен имаше проблем, защото ме биеха другите деца, тъй като нямах социалните скилс, които те си бяха изградили. въпреки това бързо се научих, ясно си спомням как майка ми ми каза, че ако не се защитавам тя ще ме набие. вече съм на възраст, на кояот мога да имам свои деца и определено знам, че няма да ги откъсвам от нормалната социална среда. няма нищо хубаво в това да растеш в стерилна обстановка. колкото и да се обичате, повярвай ми не можеш да заместиш общуването с други дечица. казвам ти го като човек, който до ден днешен обожава майка си и сме си най най добри приятелки. и двете сигурно ще ви е стресирано в началото, но след една две седмици добр прекарване, ще се отпуснеш и ще видиш , че няма нищо страшно!