Здравейте,
Ще се опитам да бъда кратка и ясна. Някои може да ми се изсмеят, някои ще ме разберат - приемам всичко, само и само да ми помогне да се окопитя.
Живея в Западна Европа. Положението е такова, че вече трябва да започна работа. Е, първият ми опит беше успешен и след десетина дни започвам на нелоша позиция в световноизвестна фирма. Дотук добре. Обаче детенцето ми е на 2г и 9 месеца ( лентичката не е актуализирана), а аз се късам от угризения и мъка как ще изкарвам бе знея цял ден и как тя ще издържа без мен. Досега сме били плътно нон стоп една с друга. Реве ми се, аз си и рева, де. От друга страна, зная, че тя трябва да свиква да бъде с други деца, да се социализира, а аз да поема отново професионалния си живот в ръце, за да мога да допринасям за доброто на детето ми. Но защо е толкова трудно и толкова ме боли сърцето? Представям си я как ще плаче за мен и ще се чуди защо мама изчезна така изведнъж? Иска ми се да зная, че тя е добре, че е всигурни ръце, за да мога аз да се съсредоточа върху работата си, но излиза, че май само за детенце ще мисля....
Иска ми се да уточня, че може би през лятото ще я гледа мъжа ми, понеже той като учител е във ваканция, но аз въпреки всичко на никого нямам вяра ( въпреки че е добър баща).
Страдам от постоянен страх, че нещо може да и се случи, това не се издържа...Как да се справя със себе си в тази ситуация? Помогнете ми!
Благодаря ви.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

майната й на работата. гледай си детето.. бъди с нея.. гоеори й.. бъди с нея навсякъде.. споделяй си с нея.. тя постепенно ше се настройва на тази честота.. Отново с Респект към Майка ми

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Така, както го описваш, е добре да потърсиш професионална помощ

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

yo..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

че пък кое му е лошото да си глезлата на мама и тате .. не разбирам

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Лошото му е това, че един ден все ще се откъснеш от полата на мама и от крилото на тате и ще се бухнеш челно в суровия свят. И повярвай ми, сълзите на 25 са много по-горчиви и се помнят много по-дълго /да не кажа завинаги/ от сълзите на 2.5.

Мило майче, наистина потърси професионална помощ. От една страна, всяка майка страда когато се разделя с детето си за пръв път. Но от друга, при теб май има нещо по-сложно и трудно решимо.
А детето ще е дъбре, повярвай ми. Сигурно не съм първата която ти го казва, и то от опита на майка плакала неведнъж пред детската градина. Ако попиташ учителките там, ще ти кажат, че рядко децата плачат повече от десетина минути. Но чули първите сърцераздирателни писъци, ние цял ден чуваме само тях. И понякога с изненада откриваме вечер едно усмихнато дребосъче, което понякога дори не иска да си тръгва, защото не си е довършило играта.

Не знам кои са думите, които ще те успокоят, не ги разбирам тези неща. Просто потърси помощ, това е! А на таткото - повечко вяра. Ако не друго, детето е и негово, има същите права и задължения като теб. Да не вземеш пък да ревнеш един ден, той нищо не помага, това дете не е ли и негово.

Успех и бъдете здрави!

ми аз съм на 24 ..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

имаше преди време една тема, в която една мама с малко момченце споделяше подобен проблем
тя сънувала някакви катаклизми и как все се случвало нещо лошо с малкия...
имаше хубави съвети там
потърси темата
аз самата не мога да те посъветвам, но ти желая успех и здравичка и щастлива бебка

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Спокойно, мамче! Не можеш да контролираш всичко. И аз пробвах - не става!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

e добре де, все някога ще трябва да се откъсне това дете от теб. на 2.5 наистина е мъничко, но пък много деца ходят на ясла на тази възраст. мога да ти кажа за моето далечно детство. майка ми си е кариеристка , но същевременно и много съвестна и грижовна и страхлива и не ме пусна нито мен нито естра ми на ясли и детски градини. в някакъв момент се наемаше жена да ни гледа. обикновено с големи препоръки бивши мед сестри и тн. аз много много ясно си спомням как ужасно завиждах на приятелчетата си, че ходят на деткса градина . не си понасяхме гледачките- не че бяха лоши жен- много добри бяха, но много искахме с други деца. накрая когато бях на 5 а сестра ми на 2.5 ни юрнаха и двете на детска/след мноого врънкане колко искаме/ аз последна група, а систера беше най малкото дете в детската . и двете се влюбихме в детската и бяхме много щастливи. при мен имаше проблем, защото ме биеха другите деца, тъй като нямах социалните скилс, които те си бяха изградили. въпреки това бързо се научих, ясно си спомням как майка ми ми каза, че ако не се защитавам тя ще ме набие. вече съм на възраст, на кояот мога да имам свои деца и определено знам, че няма да ги откъсвам от нормалната социална среда. няма нищо хубаво в това да растеш в стерилна обстановка. колкото и да се обичате, повярвай ми не можеш да заместиш общуването с други дечица. казвам ти го като човек, който до ден днешен обожава майка си и сме си най най добри приятелки. и двете сигурно ще ви е стресирано в началото, но след една две седмици добр прекарване, ще се отпуснеш и ще видиш , че няма нищо страшно!

Благодаря ви за съветите. Не се засягам за това, че сте ме посъвевали да потърся професионална помощ. Не виждам нищо срамно в това.На моменти и аз го усещам като нужда. Много съм объркана и изнервена напоследък, в живота ми имаше низ от не особено приятни емоции, живеем към момента с родителите на съпруга ми в една къща, от което аз съм само нерви-просто ми писва да балансирам и да отстъпвам. Това те да гледат детето, като вариант не съществува. те са на възраст, а и като зная как свекърва ми гледа деца - не, благодаря.
Може би всичко се дължи не разклатената ми нервна система, но освен своята вина в случая, виждам и тази на другите. но това е друга тема.
За съжаление сега притеснението ми рефлектира върху детето - колкото и да се о питвам да говоря и да и обяснявам спокойно, все ме избива на рев и спирам или сменям темата.
На никого не пожелавам тази буря от чувства и емоции, която бушува в мен сега. Ще се опитам да се справя. Зная, че за нея ще бъде добре - тя има нужда да бъде сред връстници - напълно съм съгласна с вас, но този страх, който ме гони постоянно.....ужасно е.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

според мен си си съвсем нормална, а и щом досега не сте се отделяли. важно е да си даваш сметка, че тези страшни неща и нейното плачене и тн, а само в твоята глава, няма да се случат. това, разбира се, не пречи да потърсиш психолог!! за всеки родител е полезно , според мен.

мислиш си, че си лоша майка, нали, или че докато те няма нещо лошо ще се случи и ти няма да можеш нищо да направиш. искаш да си край него за да можеш да предотвратиш всичко лошо. нормални неща, при мен беше същото, когато го дадох на детска градина. ходих на обяд и през порозореца съм гледал какво прави, ревях и си мислих че съм най-лошата майка. да, ама не. в реда на нещата си е. той порастна, аз помъдрях и всичко се нареди. така, че горе главата, ако имаш нужда от тази работа - тръгвай а малкия човек на градина. ако можеш да си позволиш да си го гледаш още, стой си вкъщи още малко гледай си го и догодина или след две започни работа. не са шашкай само, вършиш съвсем нормани неща, които не те правят лоша майка. а и няаш си идея колко добре се оказва, че се справят децата ни без нас.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да, вярно е. Мисля си, че съм лоша майка, че не мога да погледам детето си още малко. Че не съм направила така, че всичко да стане плавно и не толкова болезнено. Че съм допуснала да се случи така. Ако преди тя да се роди ми се беше случило нещот толкова хубаво, като възможността за такава работа в такава фирма, щях да съм на седмото небе. Сега, обаче, дозата на радостта е много малка, съзнавам, че това е нещо важно за мен, за семейството ми, но всичко се помрачава от това, че губя контрол над това какво става с детето ми - точно си казала - мисля си че ще стане нещо лошо и няма да съм там, за да го предотвратя. Надявам се да се окажете прави, че след седмица, две или три нещата ще се нормализират. Всъщност, след като говорите от опит, няма как да не стане. Благодаря ви още веднъж, че се отзовахте на молбата ми за съвети.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравей, Актиния,
няма майка, която да не се е притеснявала и да не е имала угризения в този момент. Аз мисля, че трябва да опиташ. Някои деца са адаптивни и свикват бързо, други - не могат и плачат дълго. Моите деца тръгнаха на ясли когато бяха на годинка и половина. Свикнаха бързо. Имаше малко плач в началото, но това бързо отмина. И двете ми деца се адаптираха бързо в новата обстановка.
Обаче не с всички става така - самата аз ходих една година на детска градина и ревях постоянно. Детето на една моя приятелка по същия начи не спря да реве с месеци.
Затова пусни детенцето си и просто виж дали след месец вече ще е свикнало. Ако не може да се адаптира и продължава да плаче - тогава, може би, ще е добре да помислиш за някаква алтернатива на детската градина.

DONKEY: Because that's what friends do! They forgive each other!

Във всяка градина има медицинско лице. Ако на детето ти му стане лошо - ще вземат мерки и ще те повикат. Така че не се притеснявай за това.

DONKEY: Because that's what friends do! They forgive each other!

Сетих се за още нещо положително, което дава детската градина: когато отидеш на първото тържество, ще бъдеш много учудена и горда от това, че детето ти е придобило нови умения: да танцува, да пее, да декламира, да изрязва и лепи и други подобни.

DONKEY: Because that's what friends do! They forgive each other!

Е, с последното си мнение направо ме разплака. Колкото съм ревлива напоследък, а и като си я представих как гордо показва какво е научила....струва си. Притеснявам се да не се наложи да я гледа свекърва ми известно време - това вече е опасно

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

щом работата е добра, давай смело напред. ще видиш колко бързо ще свикне малката, а и ще стане по устойчива на болести. така, че дерзай. всичко лошо което си мислиш просто няма да се случи. нормално е да те е страх от какво ли не, ама и ти ще свикниш и тя ще свикне. давам ви около 3 седмици не повече и всичко ще се нареди...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

актиния, моите деца са на 8 и 10 но аз съм все още така, лиспват ми жестоко докато съм на работа. не че се притеснявам за тях, но ми липсват. за съжаление това усещане намалява съвсем бавно с времето, но намалява. а пък и твойто детенце е малко така че те разбирам превъзходно, това е такава сладка възраст. кураж

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Еее, недей така. Трябва да дадеш и на себе си малко свобода. Тази обвързаност много пречи. А и какво толкова? Ще я виждаш вечер, ще й се радваш, баща й ще я гледа, а той ще направи най-доброто за детето си. Освен това ще се чувате по телефона. Ще имаш съботи и недели... Не е толкова черно положението, споко!

Здравей, Актиния! За съжаление малко късно виждам това, но много се надявам да ме прочетеш!
Нашият син решихме да даваме на ясла, когато беше на 18месеца. Така се получи, че съпругата ми започваше много рано работа и по тази причина трябваше да го водя аз. Много трудно беше ... най-вече за мен! Няма да навлизам в подробности, но когато за трети път започнах да разправям на шофьора на таксито, който ме чакаше пред детската, че ми е влязло нещо в окото, той ми каза: "Успокой се! И със синовете беше така, и сега с внуците! Когато мога пращам баба им да ги води. Все още не мога да свикна с това, а те - ей ги, пораснаха и нищо не им е, и вече и не го помнят даже." Някак си ми беше много трудно да му повярвам на този човек! Но защо ти разправям всичко това? Мина известно време и се наложи да го спрем за известно време от детската. Решихме за през зимата да вземем бавачка. Но въпреки, че случихме на много добра жена, детето вечер заспиваше късно и трудно. Щурееше много. Неизразходваната енергия си казваше думата. Същевременно, когато през уикендите го извеждахме, като се заиграе с някое друго - няма откъсване. Решихме след тримесечно прекъсване да го даваме пак на детска. И познай! Още от първия ден, такава радост! С такова желание и кеф ходи на тази детска градина, че не е за вярване. Всъщност основния ни проблем напоследък е ... тръгването. По половин час се гоним по коридорите, защото не ще да си тръгне! Понякога се стига до рев, защото иска още да си играе с децата! Много правилно си забелязала, че по-скоро със себе си трябва да се пребориш! Ето

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да, прочетох те. Продължавам да следя темата, всеки съвет ми е от полза. Днес записахме детето на много хубава градина. Пъвроначално 3 пъти в седмицата, после и цяла седмица. Тя остана около час да играе, докато ни еобсъждахме с възпитателката различни неща и ни показваше какво представлява градината. Много е добра - създава усещането за дом. Малката не поиска да си тръгне :-) надявам се така да бъде и занапред.
Много ти благодаря за материала, прочетох го и ми подейства добре.
Малко съм по-спокойна, но мисля, че все пак трябва да мине време, за да се наредят нещата.
Благодаря на всички. Поздрави!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мила Актиния,

Четейки написаното от теб и другите клубари в съзнанието ми изникна спомен от преди 12 години.Записах сина ми на 2 г. и 10 месеца на градина директно(имаше изградени навици за градина вече). Дъщеря ми е била на 5 и половина. Влизаме на 1.етаж, оставяме каката, която се съблича, събува и се приготвя пред гардеробчето и продължаваме за 2.етаж.На емпорето имаше голямо огледало, в което виждах как огромните очи на сина ми се пълнят със сълзи и тези огромни сълзи се търкалят по личицето му.Това дете нито веднъж не се разкрещя, не каза, че съм гадна и отвратителна майка, не посегна да ме удари с ръчица или краче. Помагах му да свалим 'ескимоса", ботушките, да сложим пантофките.Целувах го и го предавах на госпожата.За щастите, те бяха прекрасни жени и буквално ме отменяха по някакъв начин. През първата седмица много се измъчвах и се чудех дали да не го отпиша. Една вечер, докато децата си доиграваха по катерушките, споделих с едната госпожа колко ужасно се чувствам, оставяйки го сутрин.Тя ми предложи, след като го оставя, да се върна след петнайсетина минути и да надникна тайно от вратата, за да видя какво прави той.Не си мисли, че не те "забравя", бяха думите й.А и сестра му идва да го навести така че бързо ще свикне.
Истината е, че и досега синът ми (вече е в 8-ми клас) е по-трудно адаптивен, много прецизен в избора си на приятели и все пак с чудесно чувство за хумор.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Намери си богат любовник и си стой в вас:)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите