възможно ли е да има сериозна връзка, при положение, че имате скандали и скарваници с партньора си или това е началото на края? как се преодолява това в отношенията? как преодолявате разногласията?

според мене нолмално е да има скандали .......не познавам хора ,които не се джавкат ..... просто си е нормално

добре де как се помирявате после? аз не мога да го дочакам той да се извини, той никога не го прави , а пък ако пак аз предприема първата стъпка, ще се ядосам тотално на себе си. еми не съм все аз виновна , я!!!! после се правим че нищо не се е случило, ама той не се извинява, и аз трупам в себе си. постоянно си мисля вече да го късам. като му кажа "искам да ми се извиниш", става груб или млъква или кава да пспра да му натяквам!!! опитвам се да кажа как ме кара да се увствам това, и той твърди, че се опитвам да му вменя вина, а това не е ситуацията- опитвам се да му покажа как ме карат да се чувствам някои негови действия!!! все пак нали това е връзката- да се усещаме да знаем какво изживява другият човек. самотно ми е с него!!!!

Не ми харесва това, което пишеш... Струва ми се, че нещата при теб отиват на зле.
Нормално е да има разногласия и спорове, но не и скандали. Нормално е противоречията да се решават с аргументи и спокоен тон. Много е важно партньорите да са доброжелателни един към друг.
Постоянните скандали не са нещо нормално. Те правят обстановката вкъщи много тежка и неприятна.

А мълчанието на човека до теб показва, че на него не му пука особено как ще развият отоношенията ви.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Березка го е казала много добре.
За мен не е нормално да има скандали. Ужас! Това ме убива.
Ако някой е недоволен си го казва и другият гледа да се съобразява ако не го прави значи не не му пука за теб.

знам, че му пука , но знам, че не е доброжелателен и знам, че му е най важно да е прав досега винаги е казвал"да не бях прав" чак след много много време и няма извинение или съжаление или проява на съчувствие към мен, за това, че ме е наранил или нагрубил. според мен му липсва нещо, но не знам какво. емпатия или и аз не знам.

Мисля, че знам за какво говориш - такива хора просто не са научени в семействата, в които са живели като деца да показват чувствата си и да си извиняват. Дори да знаят, че не са прави, няма да се извинят - просто защото имат някаква непреодолима вътрешна задръжка.
Познавам един такъв човек... може би твоят партньор има същия проблем.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да, това е началото на края...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Омъжена съм от 20 години.Мисля, че началото на края не са скандалите и скарваниците, а липсата им. Тогава идва безразличието. Винаги има поводи за спорове и нещо повече. Нормално е близките хора да реагират по-емоционално, за което после обикновено съжаляват. Важно е да не се престъпва някаква граница, да не се стига до тежки обиди и ... физически схватки. Просто всеки е изнервен и губи контрол понякога, но това не означава, че не обича партньора си. Мисля, че обратното е лицемерие, което в брака или в сериозната връзка няма място. Обичайте се и не позволявайте на битовизмите да убият любовта ви!!!

Как ще е нормално да има скандали, то само това остана, да се вменява на жените, че трябва да търпят всекидневни скандали

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите