Нека всички искащи да прочетат нещо позитивно и приятно просто да подминат тази тема...
Преди дни изгубих съпруга си в катастрофа...Беше едва на 35...Съдба...Малшанс...Аз съм на 33...
Излишно е да обяснявам как се чуствам от тогава.Как всички черни мисли минаха през ума ми, как ми се искаше и аз да съм умряла, за да сме заедно макар и някъде там в отвъдното...
Опитвам се неистово да се съвзема и бих искала да получа някакъв съвет от вас.Как да го направя?Как да съумея да се вкопча във живота занапред?
И което е също не по-малко важно...В такъв момент си проличава повече от всякога кой колко стува като човек.Говоря за т.нар приятели.В един миг се оказва, че добрите познати са много по-ценни, от тези,които съм смятала за близки.Какво е нужно на човек в такива дни...Мила дума, мъничко внимание, съчуствие и съпричастност...Жалко е, че сега съм повече сама от всякога.Не само заради нещастието, което ме застигна, но и заради липсата на някой с който да можеш поне да поговориш...Някой който да те пита как си...Някой с който да излезеш и да се опита да те успокои...Приятел...
Знам, че живота продължава, че има смърт, беди, нещастия...Разбирам...
Знам, че след лошото винаги идва хубаво и искрено ще вярвам във това...Надеждата за щастие е вечна...И за любов...И може би това ще ме крепи...
Но животът не е само радост, за жалост има и такива дни...
Благодаря на всички, които ще ми отговорят.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

трудно

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Първо моите съболезнования!!!

Аз имах колежка,която преди 10-на години я споходи подобна участ.Два дни след инцидента тя си дойде на работа,защото у дома сигурно щеше да лудне.Ние не знаехме как да се държим.Нещата сякаш станаха от само себе си.


Не знам какво точно да ти кажа в такъв момент.Може би той сега е на по-добро място,знам ли?Казват,че времето лекува.Едно е ясно.Не се затваряй в себе си.Опитвай се да излизаш повече сред хората и природата.Ще се съвземеш.Вгледай се в едно малко цветенце..............

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Moите съболезнования !
Съвет за съжаление не мога да ти дам, може би малко помалко с течението на времето ще почнеш да се съвземаш и вкопчването ще дойде от самосебе си. Ако това ти помага - срещай се с хора, колеги.
Ето, ти сама казваш - след лошото ще дойде и хубаво.
Пожелавам ти сили да преживееш болката !

Този Свят и Прекрасен, и Грозен е МОЙ !
Той е Капка от МОЕТО СЪРЦЕ !!

Благодаря на всички ви.Хубаво е да чуеш и мнение от страни.
Аз почти веднага се завърнах на работа, опитвам се да не допускам да скучая и да изпадам в депресивни мисли, опитвам се да правя планове за себе си за близко време, за да се почуствам по-добре.Опитвам се да спра да плача, защото така се чуствам още по-зле.Опитвам се да се изправя и да продължа...
А пък приятели...Нови...И за които да си струва...се надявам да намеря...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много трудно и бавно ... и никога не минава.
Всяка загуба, обаче ни прави по-силни, защото трябва, просто трябва да продължим напред.
Има неща, които не забравяме никога, само избледняват във времето и в някакъв момент ги изживяваме отново ... ужасно е, но за съжаление това е част от нашия живот, който трябва да продължи.
Бях на 18 когато почина майка ми. От тогава и до днес всеки път когато ми се случи нещо тежко се връщам назад във времето ... и пак изживявам всичко.
Но намери сили в себе си да продължиш своя живот. Това е много важно. Да, по-лесно е когато имаш някой близък, на когото да се опреш ... но трябва да можеш и сама. Прави неща, които да те разсейват и които не сте правили заедно. Може би това ще бъде едно добро начало.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

много съжалявам, моите съболезнования

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Зная, че никога няма да го забравя.По-скоро може би ще свикна с мисълта, че го няма.И че никога повече няма да го видя и почуствам.
След време може би болката ще бъде притъпена, може би живота ще ме увлече...Пък може щастие да намеря...
Мъчно ми е...Раздирам се от мъка, яд и безсилие...Но нищо не мога да променя.Налага се да се примиря, да стана и да тръгна напред.
И в името на факта, че съм жива, здрава, ходя и дишам и заради него...Може би ще имам сили занапред.
Благодаря ти.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

....моите съболезнования....

.....подкрепям всички изказали се дотук...и ти стискам палци да задържиш дух ........ да имаш много поводи да се усмихваш занапред....

......за приятелите....ми уви само в тия моменти си проличават и много бързо отсяват....но остават най-ценните.... радвай им се

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Надявам се и тук да срещна нови приятели, чувала съм, че се събирате и навън.Бих се радвала да дойда някой ден, отдавна чета тук, но все не намирах смелост да пиша.
Жалко, че повода се оказа толкова тъжен...
Благодаря на всички.Много сте мили и внимателни.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите