Как се държите с хората, които са ви наранили? Преглътвате ли събитието или то оставя у вас лош вкус? За прощаването - то ясно, че според зависи от ситуацията, участниците, събитията... Ама самото отношение променя ли се към този човек, дори и да сте преглътнали драмата, помните ли лошото? Много се отплеснах в обяснения, ама надявам се да става ясно какво имам предвид.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Помня да и ми се променя отношението. Понякога се старая да не е така, но всъщност това е едно от нещата, по които работя над себе си в момента....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Еее, ако си и от зодията, дето ти е ника, нищо чудно да си като мен...И аз работя, ама пуста му памет - също...Че съм и по-зле даже - мога да кажа кой на коя дата ме е нагрубил и наранил, ужасно просто.....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да, умея да прощавам. Случвало ми се е на няколко пъти. Да простиш искрено означава точно това - да запазиш доброто отношение към човека, който те е наранил. Ако когато си спомняш повода за обидата това вече не предизвиква болка, значи си го преодоляла.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

и зодията и характера....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Еее, успокои ме, таман се бях притеснила, че само аз съм такава патология...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ако смятам, че човека си струва, опитвам се да преглътна първия път. Появи ли се рецидив - Ауфвидерзеен. Драмата, или в повечето случаи - фарса не го преглъщам, а се старая да го метна зад себе си и да забравя.
А самото ми отношение към въпросния/та естествено, че се променя - престава да съществува, в смисъл става един/а от многото в масовката. Доволна съм, че не ме избива на реваншизъм де, и то не от някаква любов към ближния, а с егоистична цел - да не хабя собствен ресурс в борба с вятърни мелници.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз пък като от приказките ... Три пъти мери един път режи. Прощавам и забравям по два пъти. На третият просто вътрешно го "отсичам" човека. Обикновенно могат да ме наранят само много близки на сърцето ми хора. И ми е мъчно, когато се наложи да се стигне до отсичане.
Но : горчилка никога не пазя. Просто ги изтривам и забравям все едно никога не са били там.

Е то и аз на времето давах повече от един шанс, ама...с годинките станах по-нетолерантна. Иначе да, естествено, че именно от близки хора боли. Ти да не си мислиш, че мен ми е кеф ако съм стигнала до отсичане, напротив, аз си знам какво ми е, ама все пак в един момент аз съм си по-ценна и от най-безценния приятел/ка.

Този Свят и Прекрасен, и Грозен е МОЙ !
Той е Капка от МОЕТО СЪРЦЕ !!

Е хубаво де, ама ако този човек потърси контак с вас? Какво го правите тогава? Държите се малко по-лицемерно и сякаш нищо не се е случило, ама вътрешно вие си знаете, че всичко е финализирано или просто по-хладно, да не кажа изобщо не говорите, отявлено се сърдите?

La donna e mobile