|
|
|
Тема
|
 Беля
|
|
| Автор |
Jolee () |
| Публикувано | 30.06.06 10:37 |
|
|
Спомняте ли си какви магарии правехте като хлапета ?
Коя е най-голямата БЕЛЯ, която сътворихте ?
| |
|
|
|
хмм не бях от послушните деца....за това сега съм се кротнала..
като бях малка майка ми все ме тъпчеше(да не заслабне детето) и имах хамстери в един аквариум ги държахме си спомням....и мама ми оставила сутринта закуската, ама така достолепна.....ама на мен неми се яде и кво кво да измисля съм изсипала всичко на хамстерите...обаче вместо да ги нахраня горките бяха умрели, щото храната ги беше затиснала
много гадно....ама аз несъм искала да ги убивам...
Всичко е суета
| |
|
|
|
Това ме подсети, че и аз имам грях към едни рибки...
От любов към математиката стана всичко...
Имахме аквариум пълен с гупита ..Едни такива малки шарени и много шавливи.
След първият час по математика аз се ентусиазирах!
Реших да преброя, колко точно рибки има в аквариума????
Е да ама.... те не стояха мирно и ме побъркаха
В името на науката взех крайни мерки !!!!
Обърнах аквариума на килима ... изчаках да спрат да мърдат и така ги преброих....
Чак след години като поотраснах разбрах.... защо баща ми не се гордееше с първите ми стъпки в науката....
| |
|
|
|
Хахаха, аз бях беляджийка с ореолче. Почти никога не ме хващаха, щот не можеха да предположат кой е злосторникът.
Една от многото бели, които съм правила, беше като наплюх прострените чаршафи на съседите от долния етаж с шоколад. И защо? Нямам идея, не съм била с лоши намерения, просто ги разкрасих, че бяха много тъпо бели
Като ме пращаше някъде мама винаги ми казваше "И да слушаш, чу ли!", аз винаги отговарях "Да, мамо!" и никога не слушах.
Имах една книжка "Рецепта за пакостници", която ми беше настолна книга и извор на вдъхновение. Мхм...
| |
|
|
|
Една чужда, ако може да се нарече беля:
На приятеля ми брат му.
Бил на три години, все още единствено дете, живеели по някакави си причини в незнам кое градче. Един ден на детето му писнало нещо, взело си бонбони (храна) за из път, яхнало колелото и поело към Пазарджик при баба си.
На излизане от градчето, вече по здрач, го срещнал съсед и го попитал защо е само и накъде кара така бойко.
Предполагам като го е носил обратно към дома му добре се е посмял на протестите му.
| |
|
|
|
Най-голямата...не зная, те за тогава всичките не бяха особено малки май Сещам се веднъж приятелско сем. беше на гости, те имат две дъщери на възраст на сестра ми и мен. Та четирите набрахме всички цъфнали рози в квартала...искахме да покажем на майките си колко много ги обичаме. Още не знам защо реакцията беше противоположна
Пак с тях в стаята решихме че трябва да се правим на парашутисти с маршрут от раклата на пода...и до ден днешен тази ракла си ебез капак. Но много усърдно се опитвахме да убедим родителите, че просто сме сложоли играчки от горе и тя се е счупила.
Иначе ляото на село...там беше определено весело...редовно на някои комшии им изчезваше час от царевицата и една кокошка веднъж...и сено, и дърва щото трябваше за огъня все пак
При другата баба пък бяхме решили, че е супер забавно да се гримираме с плод от черницата...боже какво търкане падна докато го махнем после.
Еххх детствоооо
| |
|
Тема
|
 Re: Беля
[re: Aлa-Бaлa]
|
|
| Автор | жeнa (Нерегистриран) |
| Публикувано | 30.06.06 12:14 |
|
|
напомни ми моето
и аз имах много весело и щураво детство
ама не ми се изборяват пакостите - бяхме една голяма тумба и всеки ден измисляхме нови щуротии, та няма да ми стигнат и 10 постинга А4
| |
|
Тема
|
Re: Беля
[re: Aлa-Бaлa]
|
|
| Автор | Eв (Нерегистриран) |
| Публикувано | 30.06.06 12:30 |
|
|
О, като каза черница, спомням си, че лятото всички деца в един краен софийски квартал се състезавахме да крадем точно от черницата на една живописна яка баба, която беше на пост денонощно да ни погне... Много сладки черници, ммммм По край блоковете имаше все още къщи с дворове и лятото, докато си играехме на "стражари" и "апаши", крадяхме по някоя домат или чушка, после вечерта се събирахме децата покрай ламарината на бабите, които правиха зимнина, опичахме "крадената" стока и си разказвахме страшни истории...
Друга беличка е едно мое бягство от дома лятото преди да тръгна на училище. Била съм от децата, които ги отглеждаха бабите и често, докато баба ми с нейните приятелки си гостуваха, бях принудена да гледам през прозореца на апартамента децата от отсрещната детска градина как си играят и да им завиждам... Така един късен следобяд съм се шмугнала между отиващите се деца и съм се скрила в спалнята на детската градина... Наште са се "пибъркали" да ме търсят и чак на сутринта пазачът на детската градина ме е открил сладко-сладко заспала в детско креватче сред кукли и мечовци.
Спомням си, че си падах да разказвам на съседките, когато ме подпитваха всички тайни и караници, които са ставали между нашите. Ми, как няма да разкажа, иначе трябваше да изям всичко от чинйката, която ми предлагаха съседките, а пък аз си бях злоядо дете
Най-старшната случка беше в някоя от първите ми ученически години, един ден, когато си бях забравила ключа от вкъщи... Помолих каката от съседния апартамент да ме пусне да прескоча от тяхния балкон към нашия отворен прозорец, 4-ти етаж... Намерихме и сложихме някаква летва между двете места. Не стига друго, ама взех и котето им да преминава заедно с мен. Изпуснах котето, което падна и не мръдна. След като отидохме долу да го видим, от нослето му беше потекло кръв, то не мърдаше, но дишаше тежко, явно в потрес... Слава Богу, оживя, но възрастните никога не разбраха как палавато до тогава коте беладжийче стана примерно мързеланче
| |
|
|
|
Сега се сетих за цял куп глупости, които съм сътворявала в един или друг момент. Сега пак правя бели ... но основно от разсеяност.
Великия тандем беше със сестра ми, която е по-малка и същия злобюл като мен
Веднъж на село реших да я возя в стара бебешка количка. Отначало беше много весело, тичах с количката пред себе си ... до момента когато я изпуснах. Засилената количка продължи надолу по улицата към нашия паркиран Москвич, осурна го открай-докрай и му обели боята.
На един детски лагер ни разделиха и ме накараха в стола да обядвам на една маса с момчета, които пиеха оцета. Следобеда отидохме със сестричка, наловихме едно шише скакалци, пробихме мрежата на прозореца на момчетата и изсипахме всички скакалци вътре.
Отделно имам грехове и към нея. Беше много наивно детенце и току успявах да я накарам да яде марули с паста зъби или нещо такова, защото било "вълшебно лекарство, от което ще стане много добра"
| |
|
|
|
Бях на 6 г., когато подпалих телевизора - "Опера" / ако някой си спомня тази марка... /. Върху него имаше бродирана покривчица от тюл. Беше спрял тока и аз реших със свещта да си "пусна" телевизора... Да, ама покривчицата пламна, а аз хвърлих свещта и грабнах брат ми / тогава на около годинка / и избягах от стаята. Беше здраво обгорял телевизора, но работеше допреди десетина години! ! А случката е от преди 30 и кусур години...
| |
|
| 
|
|
