когато живееш и се движиш в дадено общество...но ето казуса-
вървя си аз по улицата,а пред мен една жена -перфектно тяло,облечено в тесен модерен жакет и дълга до петите ,тясна,тъмна пола-ужасно елегантна,с открита цепка почти до дупето,обаче...жената е с тънък телес цвят чоропогащник,а това открива страшна гледка-разширени,попукани вени в най-тежка форма.Казвам ви -потресох се,за мъжете-не знам.
2-ри случай-преди няколко дни,пак на улицата срещам момиченце-около 18-красиво като капка,с къса блузка-пъпчето отвън-е,нали така е модерно,но отстрани между блузката и панталоните остава около 10см гола плът и на нея зее язва-грозна рана,с големина колкото корнишон.
Та въпросът ми е-всеки си има някакви проблеми,къде видими,къде не толкова,но трябва ли те да стават достояние на всички наоколо???
Лично аз и в двата случея изпитах погнуса и отвращение...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Странно. По принцип дрехите се използват за прикриване на подобни "дефекти".
Абе всеки си е башка луд. И все пак в БГ жените са по-чувствителни на тема външен вид. Да не ти казвам тука какви съм ги виждала. ПЪк в УСА да не говорим.

разбирам те
и не ми се искаше да пиша по темата, тя самата е неприятна и ти го знаеш, нали?
защото и в двата случая става въпрос за проблеми със здравето.
а защо мислех да не пиша, но за да не забравям, че днес ми е кофти ден - ще ти кажа:
аз имам белег, който за да скрия трябва да ходя винаги с определен вид дреха.
но разбираш ли - аз НЕ ГО ВИЖДАМ в огледалото, нямам очи встрани

и за беда на всички разхождащи се по улицата - понякога ЗАБРАВЯМ за него.

това е.
харесваш ми, но темата ти е много конфузна. за мен.

Това не опира до приличие. Това е до естетика.

Аз съм преценила, че дрехите ми трябва да подчертават хубавото и да крият недостатъците ми - заради моя комфорт и този на другите. Има хора, на които не им пука. Завиждам им.

------------------------------------------------------------
Няма го вече.

За първия - не знам,госпожата сигурно е искала да подчертае прекрасно тяло, запаззено, изваяно, за да пукнат другите от завист,
но за втория - категорично не съм съгласна.Ако има белег или рана, то според теб трябва да се забулва с фередже и чадор.Аз например преди време претърпях ужасна катастрофа, имам белег през лицето и трябва да си стоя в къщи ли

шъ съ оправим, ама друг път

Никога не съм се срамувала от тялото си. Което ще рече, че обличам каквото ми харесва. Когато аз се харесам в огледалото нищо друго няма значение. Телесните недъзи са нищо в сравнение с душевните!

според мен има норми на приличие. и двата примера са доста показателни. и със сигурност не си единствената подразнена.
когато видя нещо подобно - реагирам: човека трябва да знае какво е постигнал. /е, на улицата не ги спирам, но в работата - не прощавам: имах колежка, която идваше с тежък грим по сред бял ден - не идва вече така.../

рана: в първия случай го приемам като факт и дори познавам такива хора, които са много готини. ама раната си има нужда от превръзка и лечение, а не от показване.

Как си представяш да тръгне някой с отворена колкото корнишон рана? Щот аз не мога?

шъ съ оправим, ама друг път

Може да са я наръгали на предната пряка бе.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите