моя приятелка се развежда след 20-годишен брак по искане на къпруга.Намерил си е жена с няколко години по-голяма от него, с две 20 + годишни момчета.

Тъжно ми е ,защото тя трябва да започне живота си отначало, защото ще се върне в родния си град, където ще търси нова работа, ново жилище,едното дете ще е абитурентка, другото след две- три години.
А като се има впредвид , че сега много трудно приемат на работа след 35+ год. просто как ще издържи.....Питам ви, защото някой може да е извървял този път и може да ми подскаже как аз да й помогна, освен със съчувствие, разбира се

И твоята тема пак е за безотговорните мъже...Моя позната преди около 5 години също беше зарязана с двамата си сина на около 40 години. Замениха я с връстница със син и дъщеря. Просто той се изнесе в другото семейство като гост. Тя се справи с много трудности - сега единият син завършва право, другият е абитуриент и тримата с гаджета. Животът и започна наново, без пиянските скандали на бившия и съпруг, без надеждата, че ще плати поне някоя сметка. Е, не се наложи да сменя града и работата си...Все повече стават мъжете, неспособни да крепят семейство, създаващи деца /което не е трудно/, за които не ги е грижа, безотговорни прелетни птици... или разлепени афиши...

Ех, за това винаги съм смятала, че една жена никога не трябва да е напълно зависима от съпруга си. Човек никога не знае какво може да се случи.

Too much is not enough
Nobody gave it up
Im not the kind
To lay down and die

Не е зависима от него, филолог е , но училището в което работи, го затварят, а и в родния й град има повече възможности за двете й деца.Те са талантливи, едното учи хореография, другото - художествена гимназия. Но въпросът е , че близо 20 год са градили нещо, успяха с много лишения, да купят жилище, кола, да се утвърди като добър специалист, а сега трябва да започне всичко отначало. А иначе се грижеше за съпруга си - винаги изгладен, кафето сервирано, печките напалени, децата нахранени и с написани домашни.Единственото й "прегрешение" на което съм била свидетел е ,че след второто раждане напълня малко. Но полагаше грижи, заедно ходехме на аеробика, спазваше диети, с една дума взе се в ръце.

но училището в което работи, го затварят, а и в родния й град има повече възможности за двете й деца.
Не съм навътре в ситуацията, но при тези обстоятелства може би наистина така е по-добре.
В живота на всеки човек има моменти, в котио просто трябва да затвори една страница и да продължи напред... не се сещам какво друго да кажа..

Too much is not enough
Nobody gave it up
Im not the kind
To lay down and die

И двете недоумяваме как мъжът се забърка с вдовица, по- голяма от него, при положение ,че приятелката ми се грижеше добре за него, контактна е , жизнерадостен човек, никога не е изневерявала, да беше 20 годишна, ще кажа криза на средната възраст и така нататък ...... но ....може би мъжете ще се включат със своите гледни точки

Ами... то лубоф не пита....
Може би просто е преосмислил живота си, открил е нужда от промяна...

Too much is not enough
Nobody gave it up
Im not the kind
To lay down and die

Понякога и пържолите писват и ти се прияжда обикновен фасул, нали??
А и изгладената риза и поднесеното ядене съвсем не означава, че всичко е наред.Явно леко полеко чувствата в това семейство са се изпарили, останал е навика и рутината и нищо чудно, че човека се е влюбил в друга.
В никакъв случай не бих твърдяла, че вината е само в него, както казах изгладената риза и сервираното кафе не са всичко.

НА ТОЗИ СВЯТ НАЙ - ВИСОКА ЛИХВА НОСЯТ СПЕСТЕНИТЕ НЕРВИ !!

За мое съжаление, но си абсолютно права

И двете недоумяваме как мъжът се забърка с ...
Моя приятелка и колежка в продължение на 3-4 години ни беше изградила представа, че са ако не идеално, то поне са близко до идеалното семейство. Той се прибира от работа директно в къщи, включва се в домакинството вкл. и с готвене, обгрижва я с внимание. Това виждахме когато си гостувахме семейно и събирахме на празници. Преди 3 години, за месец и нещо, "съжителствахме" в една къща заедно 2-3 семейства през лятната ваканция. Тотално ни се преобърнаха представите за техните отношения. Няма да потъвам в подробности, но още в края на първата седмица цялата компания изпитваше съчувствие към съпруга. Няколко месеца след общата ни ваканция, разбрахме, че след 23 годишен (безупречен) брак той оставяйки всичко, само с няколко дрешки заминал в друг град, в който вече година и половина живее и работи. Не се връща, отказвал да дава обяснение на родителите си , на брат си , сестра си. Контактува само с сина (абитуриент), на когото праща някакви пари.
За нас околните е мистерия- как така!? Дълго си говорихме с нея и тя не проумява.
Може би свикваме с човека до нас дотолкова, че вече не го забелязваме.Не забелязване какво се случва с него. Преимаме го като даденост и толкова.
В този случай причината не е жена, поне никой не знае да е и в този смисъл не става дума за класическата "криза на средната възраст" при мъжете. Но причина винаги има и за да се появи тя, участниците са най- малко двама.
Незнам какво с какво можеш да помогнеш. Моята приятелка имаше нужда да говори с някого и това е помощта, която мога да й предложа за сега.