Re: Сори / Общества / Полове / Женски клуб

Здравейте,

колкото и да съм морална и отговорна, достигнах до извода, че една жена не печели нищо от това, че е вярна! А какво трябва да печели ли ...?!
Мисля си, т.е. мислех си, че когато двама души живеят заедно и има любов и разбирателство значи всичко е наред, но сега вече знам, че е нужна не каква да е любов, а такава, която да се доказва всеки ден и която да изпълва цялото ти същество. Нужни са и хармония, разговори, общи цели и интереси...
Когато в една връзка са отминали 4-5 години, безспорно идва момент, в който двама души или трябва да се обвържат завинаги или просто да се разделят, но когато нито едно от двете не се случва и се чувстваш някак си неудобно по средата - започваш да си задаваш въпроси - това ли е, което търсех, това ли е, което искам, щастлива ли съм, ще издържа ли дълго така....?
Да, ето, че и аз съм на кръстопът - времете тече безвъзвратно, а аз съм объркана. Живея с един човек от 5 години, но никога до сега не сме говорили за брак и незная защо, но се чувствам неловко точно аз - жената да повдигна тази тема и с всеки следваш ден тази безизвестност относно моето "семейно" бъдеще ме тревожи. Може би не просто ме тревожи, а дори провокира в мен негативни емоции спрямо приятелят ми и неговата неизяснена позиция - дали иска да бъде с мен завинаги или ... Всъщност позволих си само веднъж да отворя деликатно тази тема, но нещата някак си бяха приети като на шега и просто ми беше отговорено, че не бракът е най-важното нещо?!

В един такъв момент се появява човек - стар приятел, който по всякакъв начин ми показва колко ме харесва и колко е убеден, че аз съм жената за него и то за цял живот ... Представяте ли си - думите, за които копнея ги чувам, но не от човека, от когото очаквам, а от някой, на когото гледам само като на приятел.
И неусетно при цялото ми женско достойнство и вярност се улавям как нещо инстинктивно започва да ме привлича в човека, който ми говори и доказва с действията си тези мили неща, и как започвам да стоварвам целият си притаен гняв върху човека, с който деля всичко вече 5 години.
Питам се щастлива ли съм изобщо - и дали си заслужава да продължавам да бъда вярна и да живея ей така по течението - ден за ден, с надеждата, че човекът до мен ще ме пожелае за "свое семейство" някога, неопределено кога или няма смисъл да бъда вярна, морална и търпелива...?
Моля ви кажете ми, споделете как се стига до този момент, когато един мъж предлага брак на една жена? И не, че толкова бракът е цел за мен, колкото декларираното желание на човека до мен, че наистина иска да бъдем заедно завинаги и че е време да ни се случват още хубави неща ...
Объркана съм и може би дори наранена от факта, че за 5 години нито веднъж не разбрах от човека до мен какви са неговите бъдещи намерения спрямо мен. Как да постъпя и как най-деликатно да разбера наистина дали си заслужава всичко това...