Здравейте!

От много време все си мисля да споделя нещо, пък все се ушаматям нанякъде, но днес едно чувство ме е загризало пак, та реших - ще пиша.

Преди много години имах приятел - бяхме неразделни почти три години. Историята ни завърши много неочаквано за мен след една бригада. Преживях го някак си с много мъка, животът ме завъртя във вихъра си и днес, след толкова време съм женена, с любящ съпруг, две деца и чудесна работа. Но...много често все още се сещам за това момче, чудя се къде ли е, какво ли прави и понякога се усещам, че преди да излезна навън, дори и когато отивам до магазина, си поставям малко грим, за всеки случай, ако случайно го видя...Малко ме е срам от тези ми чувства, защото съпругът ми е чудесен човек и много ме обича и цени, а аз все още изпитвам чувства към човек, който така дълбоко ме нарани, че остави направо белег върху сърцето ми. Иска ми се човекът, който заслужава сърцето ми да го притежава изцяло. Обичам съпруга си, но не съвсем. Мисълта ми често блуждае в миналото и това ме съсипва.
Не знам как да забравя така, че никога повече този мъж от миналото ми да не застава между мен и съпруга ми. Вие имали ли сте толкова силни чувства към някого, че дори и години след това те да ви преследват непрекъснато?

Всеки има недостигнати вьрхове и чак след време разбира, че там няма нищо кой знае какво Живей си живота! Не се обрьщай назад Има още вьрхове за покоряване

т.е. ти си патка

не ти е лесно и на теб. Моят съвет е да направиш всичко възможно да не мислиш за него. Иначе се самонавиваш и не си даваш шанс да го преодолееш. То е ясно, че няма да го забравиш, но поне тези вредни чувства трябва да преодолееш.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ako си патка, то е защото си с човек, чувствата към когото не са ти ясни. Имам предвид мъжа ти. И какво значи - "той ме обича"? А не е ли важно дали ти го обичаш? 'Ми ако някой циганин дойде и ти каже, че те обича, това ще бъде ли причина да си с него? Мисълта ми е, че е често срещана грешка женките да гледай кой ги обича, като омаловажават СВОИТЕ чувства към обекта. И... виждаш резултатите.

резултатът както виждаш е същия, ако жената обича мъж, който не я обича. И в двата случая е нещастна. И май наистина тези жени са твърде много за голямо съжаление

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мъхъм.. Ти май се чустваш по-скоро обидена от това, че някой някога си те е зарязал, отколкото да ти липсва наистина конкретния човек...
Представи си за момент, че го срещнеш днес... И той се оказва одъртял, оплешивяващ чичко с любяща съпруга, две деца и хубава работа... абсолютно безинтересен и нямащ нищо общо с образа, с който живееш (защото ти живееш с образ, а не с реален човек).
Можеш да запазиш спомена за него, можеш да живееш с някакъв далечен идеал, но винаги, задължително, трябва да имаш едно на ум - това не е жив, действително съществуващ човек. Дори и някога да се е доближавал до представите ти(което най-вероятно не е така), днес е коренно различен.


П.П. И ъъъ... да! Патка си! Както всички нас

I sometimes fancy myself as an evil, which exist to opose other evils

Редактирано от lady Marian на 01.03.06 23:18.

просто в теб живее един идеал за човек, който те е наранил и когото ти си боготворяла... По-добре не го срещай, че сега разочарованието ти ще е много по-голямо

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

прочети книгата "Отнесени от вихъра"на Маргрет Мичъм. Може би обичаш някакъв идеал,който тинейджърската ти представа си е създала.Загърби миналото, отдай се изцяло на съпруга си, щом се обичате.Съвет от мен - животът е толкова кратък , че не си струва да се хабим с минали неща. / моето стана цял роман

все пак СИ ПАТКА:
не изпускай питомното, за да гониш дивото

иначе е много похвално да се гласиш и то не само като излизаш, а и в къщи заради онази, дето е в огледалото, докато ти си пред него

и ако това ще ти помогне: не мисли, че един като те е зарязал - не ставаш - явно не е така, щом има човек до теб, който те обича при това