Къде да намери мястото си 35-годишна жена, която поради собствената си глупост на младини сега не меже да забременее след близо 10-годишен брак? Дали да се замисли за осиновяване на дете или да тегли заеми за опити "ин витро" ? Или пък да се прави, че не и пука от намеците на околните и подмятанията на роднините, особено на тези от страната на съпруга? Да обяви тотална война на всички и да се вживее в ролята си на "черна овца" ?
А може би е най-лесно да се потопи в блатото на отчаянието и депресията и да се самосъжалява там?!
Ами ето това съм аз. Ще ме посъветвате ле нещо? Или мястото ми не е в "женски" клуб...

А ти имаш ли желание да родиш дете от съпруга си, или просто искаш дете? И защо го искаш - за да затвориш устите на тези, които подмятат или...?

Относно проблемите ти - имаклуб на жените с проблемно забременяване и там би получила отговор на много въпроси, които те вълнуват.

Късмет

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Защо да не ти е мястото тук???? Ти как мислиш, всички мъже дето пишат из клуба, да не би да са родили по едно-две деца???

Откъде си сигурна, че това, че не можеш да забременееш се дължи на нещо което си направила в миналото???? А и замисляла ли си се, че именно това, че си внушаваш вина, е една психическа бариера, заради която не можеш да забременееш???И най-важното, какво е лекарското заключение по случая, след като са минали всички задължителни твои и на съпруга ти изследвания????Само лекар на базата на въпросните изследвания би могъл да прецени и да ти каже какви са шансовете при метода "ин витро".

Друго питане - какво им се вързваш на приказките на родата???? Да си гледат работата и да не си завират гагата у чуждите панички, а ако толкоз са им са се приискали бебета - ми да бЕгат да си ги раждат !!!!
Не виждам смисъла да им обявяваш война, да хабиш твойте си собственни нерви за разправии с простаци, (защото такива подмятания само простак може да ги прави, нямат нищо общо със загрижеността), просто им обяви ТОТАЛЕН ИГНОР - кат ми пееш Пенке ле, кой ли ми те слуша - сами ще се откажат.

Колкото до осиновяването - всички дето не ни се е случвало, сме големи спецове по тематиката, акъли сигурно 1000 ще чуеш. Но това единственно със съпруга си можеш да го обсъдиш, как го виждате и приемате.

Няма място за отчаяние и депресия, това не помага, а вреди!! Човек живее на тоя свят и за много други неща, не само за да си продължи рода !! Това, че не си родила и отгледала дете по някаква причина, вообще не те прави по-малко жена и човек от мене примерно дето имам 3.

Така че, успех от мене, сядай и говори със съпруга си, ще намерите правилното решение.Винаги има такова !!!!!!

НА ТОЗИ СВЯТ НАЙ – ВИСОКА ЛИХВА НОСЯТ СПЕСТЕНИТЕ НЕРВИ

Това не е затворено общество и дошлите тук не подлежат на оценка и кастинг.
Второ решението си е твое, а не на роднините. Ако искаш дете (независимо дали ще го родиш или осиновиш) това най-вече е твой семеен проблем, който засяга теб и съпруга ти. Не е задължително всеки в този живот да отгледа дете.
Всякакви безплатни семейни съветници са излишни и аз лично директно бих им казала, че това не е тяхна работа.......
Каквото и решение да вземеш живота си е твой. Съжалението обаче няма да ти помогне било то и самосъжаление.
Желая ти успех!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

не само се прави, че не ти пука, ами и въобще да не ти пука!!!!!!!

Роднините нямат място в решаването на тези въпроси. И заведи мъжлето на изследване. Докато той не бъде изключен като фактор, за какво бездетие говорим.

И защо ще превръщаш сама себе си в черна овца, ако се окаже, че не можете да имате деца. Май 10 години си си насаждала мисълта за виновност???? За каква вина говорим тук? Всеки е бил млад, всеки е правил грешки, а и дори, това, което е си направила да е довело до бездетие?(пак слагам въпросителна тук, защото не казваш мъжа ти бил ли е на изследване?)
та, трябва ли да осведомяваш цялата рода за тези факти!!!??????
Май си се превила под "общественото мнение". Абе я им текли една цветиста. Ако трябва и в лицето.

Нищо случайно няма. Не си искала да родиш по-рано - не си родила. Има си причина за това и ти си я знаеш. Глупост не глупост, нямаш деца, това е реалността. Това е. А сега какво искаш? Ако знаеш какво искаш ще е много по-лесно. Искаш ли да имаш дете? Ако отговорът е 'да', тогава опитвай, не щади енергия. Но трябва наистина да го искаш.
Ако не искаш или ще го правиш, за да угодиш на някой или за да тушираш натиска на околните - не го прави!
Всеки си има път в живота. Сигурно на 95 на сто от хората най-важното нещо в живота им е, че са създали дете. За останалите съдбата е отредила друг път, друга роля и това не е случайно, за всичко си има причина.... В крайна сметка какво като нямаш дете? Това прави ли те по-малко човек, обезценява ли те? НЕ!
Има толкова много жени с деца, за които мога да кажа, че нито са повече жени, нито по-качествени и интересни хора от други, които не са родили.
Казвам тези неща, защото се случи така, че родителите ми починаха рано и ме отгледа роднина, която никога не е била женена и не е имала деца (защото не е искала), и на която дължа почти всичко в живота си. И мога да кажа, че е уникална жена!
Така че вслушай се в собственото си желание и действай според него, следвай сърцето си, особено за такива важни въпроси.

И повече никога не си слагай заклеймяващи етикети като 'Бездетна'.

по-гадно е самата ти да искаш дете и да не можеш да имаш. Пробвай инвитро ако ти е писано да имаш деца ще стане. Жалко, че в БГ е толкова скъпо, тук е безплатно. Аз на досадните роднини бих им теглила една сосна... А ако и мъжът ми ме тормози скоро може да не ми е мъж вече.
Всеки си плаща за грешките, без значение че ги е направил от младост и глупост. Но това не значи, че трябва да се предаваш и да се откажеш от опитите за дете. Все пак това е най-важното за една нормална жена. Успех

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря ви за съпричастието! Чувствам се стряскящо сама. Съпруга си обичам много и той ме обича, но не винаги мога да говоря свободно с него. Някак си има граници, които предпочитам да не минавам. За съжаление и темата за децата е станала твърде болезнена за мен за да я обсъждам напоследък с него. Страхувам се, че пак ще се стигне до рев от моя страна и мрачно мълчание от негова. Той всъщност не иска деца или поне така казваше. После като разбра, че това ме разстройва реши, че иска, но не смята че ще сме добри родители. Все пак ще ме подкрепя, ако това е истинското ми желание. Не знам. При него всичко е много сложно, деликатно - поне това разбрах от съвместния ни живот до сега. А аз искам дете и не да запуша устите на околните, а за да направя нещо истинско в живота си. Някак си загубих ориентирите си в последните години - може би греша, като мисля, че майчинството ще ме спаси от объркването и страха. Мъжът ми не се е изследвал наистина, но така или иначе аз имам сериозни хормонални проблеми. Подържах се слаба и финна от 15-16 годишна с глупави диети, всъщност бях грозно кльощава години наред. Винаги съм имала менструални проблеми. Смених поредица от гениколози - всеки със свое мнение по въпроса. Сега се позакръглих, но вече е късно. Плашат ме дори с ранна менопауза...Всъщност вече не съм сигурна тъжна ли съм или бясна на себе си и света около мен. И пак ви благодаря съветите !

Гарванче,

1. огромен брой жени на 35 и повече години по цял свят тепърва започват да правят опити за деца - и успяват! възрастта ти изобщо не е проблемна, сама по себе си.
2. това, че мъжът ти не се е изследвал, е МНОГО ЛОШО. не бързай да обвиняваш себе си, защото според данни на Световната здравна организация, в над 60% от случаите на стерилитет, причината е у мъжа, на у жената. винаги, когато двойка отиде при специалист с оплакване от стерилитет, се започва с изследване на мъжа - т.н. спермограма, което става за 2 часа, не боли и струва много евтино, а веднага дава яснота по отношение на мъжкия фактор. безкрайно се учудвам, че след 10 годишни опити, ти си се примирила, сложила си си етикет "бездетна", а мъжът ти не е изследван изобщо!
3. хормоналните проблеми се лекуват, стига да не се касае за преждевременна менопауза, но дори и тогава жените могат да станат майки!
4. горещо ти препоръчвам сайта на Зачатие - www.zachatie.org - където ще намериш огромен обем информация по темата, а също така форуми със сродни души и няма да се чувстваш "стряскащо сама"! в клубовете на дир.бг има и специален клуб "Проблемно забременяване", където също можеш да намериш помощ.

и като обобщение - изобщо не се предавай, а се вземи в ръце и предприеми активни мерки, за да можеш след 1-2 години да се похвалиш тук с най-хубавата новина!

Гарванче, моля те не прави грешката да търсиш смисъл в живота си чрез правенето на дете. Смата ти каза, че напоследък в живота ти липсват ориентири, искаш да направиш нещо "истинско". Погрижи се за себе си първо и после прави детенце (дали по натурален път, дали ин-витро, дали ще осиновиш, няма значение).

Не е никак късно да дариш щастие (а нали това е най-важното?), но първо ти трябва да си щастлива.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите