Харесвате ли си името ? Какво мислите за традицията в БГ да се кръщават децата на името на бабите и дядовците ? Спазвате ли я ? Или става " Светльо- на дедо си Ламби ".
Харесва ли ви навлизането на небългарски имена през последните години. Сешам се за странни като Ричард Груев, за периоди в които са модерни дадени имена- имахме в класа си 4 Мирели и 3 Гали , 4 Георги например, а в детската градина сега са Дебора, Дейвид и Крис. Лично на мен ми харесват много , но са ми и странни.

Аз не харесвам да се кръщават децата на баби и дядовци. Прототипът трябва да е уважавана от родителите личност. Защото като кръстиш детето на някого, искаш по някакъв начин да е като него. Това може да е баба или дядо, разбира се, но е по-различно от измисленото родово задължение. Може и да няма прототип, просто да се харесва звученето на името.

А съвременната мания по Касандри, Росалинди, Дебори, Стивъни и тем подобни е доста смешна. Стивън Тошев. Ха-хахаха! Дейвид Димитров. Майко мила. Добре, че няма Изаура и Жануария
Какви ли ще бъдат имената на децата им-Дейвидов? Стивънов?

Предполагам слухът ни ще свикне с тези имена с годините, но е жалко, много жалко, има толкова хубави български имена, които се преминат в графа архаични, трудно произносими и непрактични...тцтцтц!

В "Железния светилник" остро беше заклеймен изборът на едни родители да нарекат дъщеря си с небългарско име...гръцко...а то половината български имена идват от гръцки такива...ама ха де, хората си пазят достойнството.

Възнамерявам да живея вечно...и засега успявам

Приемам и уважавам традицията, ако родителите не са поставени под натиск. Такива примери ... уви - много.
Дъщерите ми носят имената на майка ми и на баба по бащина линия. Имам лошия опит от разочарованието на свекър и свекърва, които преди раждането се кълняха, че нямали претенции за имена. Що за идиотия, ама точно тъй го казаха "Нямаме претенции детето да се кръщава на нас". Няма да забравя майка ми в родилно ми казваше "Михаелке ако трябва смени го това име". Сърдиха се няколко месеца... Ама като им се каже Мария и стават други - тяхна си е и я обичат... Вече могат спокойно да кажат, че името не поражда чувства... Ама тогава... Леле, колко черна бях...
Аз нося името на дядо ми по майчина линия, лека му пръст и съм щастлива, че нося точно това име - неговото!

Що се касае до модерните имена... леле покрай другарчетата на щерките ми в градината съм била в потрес. Особено име в комбинация с презиме и фамилия.

А скоро се бях замислила за още нещо...
Кратките на името, които стават с течение на времето галени имена... Ако имам трето дете след време ще му дам някакво късо и хубаво име, за да не се намира някой умник от село, който на Йоана да рече АНИ

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Na men mi haresvat,pove4e imenata na svetci.Primerno az sam Nikolay...No da vi kaja imashe 1 slu4ai ne znam dali e izmislica.Edno momi4e beshe krasteno na ednata baba Mara i na Drugata Tonka (maratonka) Taka 4e vsqkakvi ekzemplqri gi ima

Тогава как ще наречеш случая, в който наистина има смесване на гръцка и българска кръв и имената са гръцки или български?



Аз съм за класиката. Никакви измишлиотини и бабини алабала.

Детето не трябва да се срамува от името си. И трябва да го харесва, приема и да не е нещо...като Величка или Кире.

Абе не е лесно. Аз бълнувах с месеци и ме тресеше яко как да си кръстя детето. Накрая направих семейна война и го кръстих на онова, което ми легна на сърцето.



Войната е студена и още продължава.....

Аз си харесвам името...........и нямам нищо против кръщаването на бабите и дядовците.нито пък кръщаването на който и да е.родителите имат пълно право и не са задължени на никакви традиции..........така че който както иска да кръщава детето си ,но с идеята детето да не се срамува от името си.......
има чудесни български имена..........
и някой ден с удоволствие ще кръстя детето си на някой от родителите ми

Харесвам си името, това на съпруга си и това на дъщеря си най-вече.
Не я кръстих на никого. Условието беше да е най-вече българско.

Извращението Стюърт на дядо Стойчо (комбинация от стара и нова традиция) няма да коментирам.

Всъщност да се кръщава НА БАБА И ДЯДО отново е изкривена и егоизирана старобългарска традиция.
Автентичния ритуал, който е битувал до миналия век е да се кръщава детето или на домовладиката първородния син (най-стария в имота като по този начин се запазва рода) или на преуспял човек като по този начин му се пожелава на детето и то да бъде като него. На жени не се е кръщавало. Другия вариант е било раждане покрай светец, който да "именува" детето.

И тук следва печалния феномен. Вместо да се кръщават деца на "сретни" хора се започва едно самолюбие, един егоизъм - детето да се кръщава на баби и дядовци, разни комбинации за удовлетворение егоцентризма..... Жалка картинка.......

Мили момичета, които още не сте раждали. Избягвайте да кръщавате (независимо от желанията на баби, лели, стринки и всякаква паплач, която тайно се надява да се запише в родовата ви история чрез име или буквичка) детето на болни, стари, нещастни хора! Не му причинявайте това!

Между другото има и един друг феномен. В родилния дом често стават какви ли не панаири само и само детето да е именувано по определен начин. Обаче когато става въпрос за гледане, обикновено най-ревностните желаещи бият пълен отбой

Децата се обичат, защото са наши деца, а не защото носят определено име и ако някой се опитва да прикрие някакви други помисли зад това условие за сръдня - много му здраве от мен.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Изключително много харесвам името си, както и това на съпруга си. Синът ни го кръстихме на двамата му дядовци /дори в родилното се шегуваха, че мъжът ми съм го избирала така, че баща му да е адаш на баща ми/. Направихме това не за да спазим традицията, а защото и двамата харесваме точно това име, което в превод от гръцки означава "камък" - та детето ни да е здраво и твърдо .

Едни познати брат и сестра си кръстиха децата всеки на името на другия - какво по-голямо свидетелство на братска /сестринска/ обич и привързаност.

Редактирано от Evechka на 28.07.05 09:20.

Все едно какво е името, но нека звучи благозвучно заедно с фамилиите, да се произнася лесно от всички, да не бъде обект на подигравки и ако е момче и ще спазвате традицията с бащиното име, да произлиза добро бащино име от него.

Аз си обожавам малкото име, на всички е лесно да се произнася, красиво е. Но после бащино и фамилия и в България ги бъркат.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Е кажи как го кръсти де?

Имам една позната с уме Буря. Необичайно е, но и много красиво според мен.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите