Здравейте всички ! Интересува ме как гледате на приятелството между жени, вярвате ли ,че може да съществува- без завист, клюки, интриги ?
Имате ли приятелка/ки на която да имате пълно доверие, да можете и в 3 часа посреднощ да и звъннете ако е важна причината.
Не визирам многото приятелки..за купони и дискотеки.
Аз вече нямам такава приятелка- но това е по добре за мен. Мразя лицемерие и използвачество.

жени може да има само при определени условия, някаква много силна връзка между тях (в това число роднинска), сходна съдба и проблеми, сходни интереси... Но и при такива приятелството отива на кино, ако едната промени статуса си по някой от параграфите. И тук става дума за жени, за които приятелството наистина е важно и им е нужно и го ценят. Защото има и такива, на които не са им нужни близки приятелки, а само за компания понякога.
Има жени, на които може да разчиташ, дори да не ти се пишат близки приятелки защото просто по пририда са си човечни и готови да помогнат. Но са рядкост за съжаление. Но и те като всички нормални хора могат да изпитват завист към приятелките си, дори и да не я показват по никакъв начин.
Аз не вярвам в приятелството. Вярвам в семейството. И то само на много близки роднини мога разчитам 100%.
От опит съм се убедила, че на жени не може да се разчита. Ако си много зле ще получиш подкрепа. Ама ако си много добре... просто си личи, че вече на никой не му е зор за теб. Ква е причината всеки си знае за себе си, но това е факт.
И не бива всички жени да се поставят заедно, защото просто не са еднакви.
Но всичко това се вижда от взаимоотношенията тук в клуба. Всичко е много показателно и се усещат много неща.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

имам трима такива приятели- МЪЖЕ са обаче... да не говорим че без да ги търся ме намират точно когато ми трябват - като чели ми четат мислите от разстояние .

Повече разчитам на приятелки, отколкото на роднини. Имам няколко приятелки, в чиято искреност съм сигурна. А наскоро една моя съседка доказа, че не е необходимо да сме близки приятелки. Тя помогна на друга моя приятелка по моя молба - абсолютно безкористно. В къщи ме упрекват, че изоставям личната си работа, заради другите - ами те нещата са взаимни . Ще дам един малък пример от студентските ми години. Наложи ми се да отсъствам от лекции 2 дни, а нямаше как да си извиня отсъствията (или поне не ми се занимаваше). Моя приятелка ме замести, дори ми беше записала лекциите. Това беше голям жест за мене.
Дали мога да им звънна през нощта - е, по-добре да не ми се налага, но съм сигурна в няколко от приятелките си, че ще ми помогнат, както и аз на тях.
Ако има интриги, те се усещат и съответно, приятелството се разпада - имало е и такива случаи, за жалост.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хах, и аз съм така...така са ми се стекли обстоятелствата, че основно общувам с мъже и съответно имам много приятели мъже! Но тъй като става дума за приятелки, не мога да споделя моята най-най-най-добра приятелка! Убедена съм, че мога да й се обадя по всяко време на денонощието и тя ще се отзове без да задава въпроси...толкова съм сигурна в думите си-просто,защото ми се е налагало! Същото се отнася и за гореспоменатите мъже!
Преди около 2 месеца ми се случи нещо наистина много неприятно, но точно тогава разбрах, че зад мен има хора, за които и не съм си помисляла допреди...така, че мили мои огледайте се...нищо чудно и вие да си имате истински приятели и приятелки, но да не ги забелязвате!

Лека и мека нощ!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Повече мъже приятели имам. С приятелките се пръснахме и се чуваме все по рядко.
А тези с които излизахме по кафета отдавна не общувам. И както ти сама каза - по - добре. Мразя интриги и преструвки.

Carpe diem

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

здравей 1.ред лейди!
Разбира се че може да съществува и вярвам в приятелството между две жени..всичко си зависи от самите жени...иначе лицемерието, завистта си ги има навсякъде...лично аз имах най добра приятелка, на която разчитах във всеки един момент както и тя на мен, но пътищата ни се разделиха-замина да живее със семейството си на другия край на България и вече не е същото.....и от тогава трудно създавам приятелство с момиче....бих казала, че към днешна дата имам добър приятел в лицето на мъж.....
а най добрият и истинския мой приятел това е бил и ще продължава да бъде само един човек, а именно майка ми!
тук е момента да благодаря на една жена, която отскоро познавам но смятам че е уникална и с гордост мога да нарека моя ПРИЯТЕЛКА!Благодаря ти мила, че ми помагаш, въпреки че понякога досаждам....знаеш че винаги можеш да разчиташ на мен!

Здравей, хубава тема Аз не пиша в този клуб, но темата за приятелството ми е много близка и реших да споделя.

Имам приятелка, която е с мен през целия ми съзнателен живот - заедно сме 27 години - от 1 клас. Благодарна съм на съдбата, че успяхме да запазим това приятелство непокътнато независимо какво се случи на мен или на нея. Досега интриги или мъже не са успели да ни разделят. Когато заминах да уча в друг град си пишехме писма, които още пазя - една голяма кутия - тогава нямаше интернет. Аз си падам малко въздухарка и мечтателка, та тя ме сваля на земята като изстрелям ракетата Знам, че ако се наложи да и звънна посред нощ няма да има никакъв проблем, както и аз за нея. Дали някога ми е завиждала не знам, поне не съм разбрала, нито пък са пострадали отношенията ни. Помагала ми е за всичко ! И което е много важно - не ме ревнува от другите ми приятелки, защото с една се разделих точно по тази причина. Изобщо ми е дар от Бог !*щастлива* Да чукна на дърво да сме приятелки и когато тръгнем с бастуни

Иначе имам други приятелки, някои от тях много близки, в последните 1-2 години покрай мен се появиха много жени, с които общуването е приятно, но все пак внимавам с думата "приятел" и най-вече със съдържанието и. Има временни, преходни такива, има и вечни - радвам се, че имам късмета да имам до себе си такъв човек