Провокирана от една вчерашна тема,бих искала да попитам - как смятате, необходимо и редно ли е двама съпрузи да споделят по между си всичко?
За да поогранича малко големият обхват на темата,искам да изясня,че доверието между двама души,решили да споделят живота си е задължително! Питането ми е по-скоро за личното пространство на всеки човек.Според мен това,че обичаш някого съвсем не означава да го превърнеш в свой изповедник.Не виждам смисъл да товаря съпруга си с всички мои ежедневни мисли и вълнения,още повече ,че голяма част от нещата ,които вълнуват нас жените, за мъжете са абсолютно скучни и досадни.Дори и да ме изслуша, ще го направи само от толерантност,без да може и иска въобще да вникне в темата.Не мисля,че съпругът ми държи да знае и най-незначителните вълнения на душата ми, за това си има приятелки.Както и аз чесно казано изобщо не се вълнувам от треньорските рокади в родния ни футбол.Но за да не изглежда ,че принизявам нещата,искам да попитам тези,които ще скочат да ми опонират - скъпи дами,а нима вие споделяте в детайли всички чуства ,които ви вълнуват при поредния номер на свекървата(сестрата,племенницата и т.н.) на вашия съпруг.Или при вас такива неща не се случват?Ако е така,моите поздравления! Но в реалния живот ни се налага да премълчаваме много повече неща,от колкото ни се иска и то не защото нямаме доверие на човека срещу нас,а точно за да не го нараним!

Истината, винаги истината, но Никога цялата истина

НА ТОЗИ СВЯТ НАЙ – ВИСОКА ЛИХВА НОСЯТ СПЕСТЕНИТЕ НЕРВИ

Ние с моя съпруг АБСОЛЮТНО всичко си споделяме - и хубаво, и лошо. Просто така си тръгна отначало, а и аз това исках...
Гадно ми е да споделям с приятелки, а той да не знае нищо (особено интимни неща)....

По дороге шла девица, а за ней мотоциклет.

Всички тези неща, за които пишеш, са крайно отегчителни за един мъж, а и за мен, като жена. Подобни неща изобщо не ме вълнуват и не ме впечатляват, всеки да си прави, каквото иска. Не се ядосвам на никого
Затова с мъжа ми на такива теми не говорим. Нито му давам отчет за деня си, нито той за своя. Имаме си доверие. Наистина, не е необходимо, да си изливаш душата пред съпруга си, натоварващо е, а всеки след работния ден иска да отмори, нали така? Неведнъж съм си премълчавала проблеми, защото си ги решавам сама и не искам да го натоварвам. Не съм от жените, които обичат да говорят за проблемите си. Направо действам, без оплаквания и вайкания.
Но между тези неща и отиването на среща с бившо гадже дали няма мъъничка разлика, как мислиш? Не мога да си представя да отида на такава среща, а на мъжа си да кажа някаква скалъпена лъжа за късното си прибиране. Не би било коректно, самата аз бих се чувствала много кофти

Въпрос на виждане...

за интимни неща,или такива,които касаят само вас двамата.Става дума за неща,които вълнуват само теб- като например качеството на колмаската,или недоволство от новата ти фризьорка,или подлостта и двуличието на колежката от съседната стая.Подобни неща има хииииляди - нима мъжът ти иска да чуе всичко това????

Ами ...... слуша ги

Аз как слушам за мачове, коли, въртолети

По дороге шла девица, а за ней мотоциклет.

Вероятно имаш съпруг мечта.Дай Боже всекиму! Но за съжаление твоят случай е по-скоро в изключенията,отколкото в правилото!

Е да де, ама ти си озаглавила темата "За доверието", което предполага споделянето на по-съкровени проблеми

Аз споделям, да, в смисъл приказвам за всичко, което се сетя - "качеството на колмаската,или недоволство от новата ти фризьорка,или подлостта и двуличието на колежката от съседната стая", плямпам като латерна (особено ако съм добро настроение), нали той ми е най-близкият, ще ме разбере най-добре, ще ми съчувства, ако ми се пие вода, ще ми даде съвет, ако разбира...Радостното е, че не всеки ден имам сили да приказвам, а има и скучни дни без нищо интересно.

Приказвам за всички дребни ежедневни глупости, които ни заливат...А за големите, огромните терзания, които ме сполитат понякога - само с пистолет в слепоочието. Даже с два пистолета и рев.

То си е според човека, с лошото аз първо опитвам да се справя сама. А други си казват всичко, което им тежи и сякаш чакат другият да го оправи.

Ако мъжът не иска да чуе хилядите ежедневни глупости, то как ще иска да чуе нещо сериозно, как ще усети, ако има нещо сериозно..как ще познава жената до себе си...""Обичам те и искам да зная какво ти тежи, дори ако това е новата чанта на колежката или счупеният нокът"...

Възнамерявам да живея вечно...и засега успявам

въпрос за доверие, а за спам и шумово замърсяване.

Доверието в моите представи е да знае човек, че може да сподели всичко, а не дали го прави. Аз знам, че мога да кажа всичко на мъжа ми- не го правя, защото понякога не ми се говори на дадена тема или пък не мога да вкарам в ограниченото време, в което сме заедно, абсолютно всички теми . Но знам, че всеки момент, в който имам нужда, мога да му кажа всичко. От там нататък е мое решение какво точно му казвам и какво не. Същото важи и за него. Има неща които премълчавам, ама поради гореописаните причини- знам, че бих могла да му кажа, не ми тежи и дори не си задавам подобни въпроси.

There's no place like 127.0.0.1