Скъпи читатели/читателки и писатели/писателки на женския клуб
Някак си се чувствам ужасена от това, че наближавам 30 (е имам още няколко годинки), но усещането е много неприятно честно казано.
Променя ли се нещо когато годините ти започват с 30???
Незнам какво ми става, но не искам да започват годините ми с трийсет и ....

и аз така
изобщо не съм готова да "прехвърля" 30те
акълът ми детски, животът едва започнат, разбъркано неподреден... като стана на 29 някой път, да знаете че така ще си остана завинаги

Става това, че хем знаеш, хем можеш, осъзнаваш своята стойност и от това получаваш едно особено излъчване, което въздейства на хората край теб.

Ако трябваше да си избера дали да се върна на 23 или на 33, бих избрала второто. Имам чувството, че преди 30-те съм била само чернова на себе си.

Звучиш доста оптимистично.
Благодаря ти. Имах нужда от това някой да каже, че не боли

Това със "зрелостта" на 30-те най ме плаши май
И моят живот едва започва и като че ли тези трийсет ще му сложат някаква спирачка

ми давай, имаш още време да направиш резерви преди 30 :)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Споко, и из преживях лека криза. Реших, че съм безнадеждно остаряла и пр. После осъзнах, че това наистина е най-хубавата възраст - чувствах се красива, разцъфнала, знаеща, можеща. По отношение на акъла - на мен и на 40 години още не ми е дошъл...

Абе то акъла и м***** не дойдат ли навреме хич не ги чакай

например?