Може би мнозина са чели този текст, но нека го прочетем отново. аз лично мога да го чета десетки пъти и да го преосмислям отново и отново. . .

. . .

"ЖИВОТЪТ НЕ СЕ МЕРИ С БРОЯ ВДИШВАНИЯ, А С МОМЕНТИТЕ, КОИТО СПИРАТ ДЪХА!"

от Джордж Гарлин *

Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи, но по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.

Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.

Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме до Луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи, но не и по-добри неща.

Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват все повече копия, но общуваме все по-малко.

Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, на големите мъже и дребните души, на лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло, на хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрините и малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас и да го споделите, но също и просто да натиснете "изтриване".

Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги. Кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва дори стотинка.

Запомнете и казвайте "обичам те" на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Дръжте се за ръце и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден или може би още утре, този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.

Защото животът не се мери с броя вдишвания, а с моментите, които спират дъха!



Подготвил: Румяна Стефанова
София


* Авторът е известен комик от 70-те и 80-те години на 20-и век - този текст той написал малко след смъртта на съпругата си.

кат си нямаш нищо в тикФата - мисли си го

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"- кат си нямаш нищо в тикФата - мисли си го"


Ами нямам нищо в тиФата, но дано все пак ми е останало нещичко в сърцето.

А то Вашата (тиква) сигурно е пълна с доста неща, в т.ч. и с бръмбари, понеже не виждам как успяхте за една минута хем да прочетете дългият текст, хем да помислите да ми отговорите, хем пък и да успеете да напишете постинга си, ако не ги бяхте впрегнали в действие (бръмбарите) правейки ги Ваши достойни (за умозаключението Ви) съ_работници .

абе от тоя текст ми е писнало още от времето на спам по ICQ. Още тогава си дадох сметка за интелектуалното ниво на хора с които общувах, защото хора които имат тези неща осмислени и възпитавани по подобаващ начин, не се впечатляват от този тикст а го пропускат, пък глупаците тръгват да го разпращат на другите "споделяйки мъдроста" недостижима за тях.

още повече, имай предвид че общувайки с мен, общуваш с човек който е няколко нива над теб, най-малкото защото не си дава зор за четене на словестната дрисня на някакви опафкани скъдоумници, а се осланя на собственното мнение и мироглед.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

тоя текст като го видя и получавам обрив

как през ден се намира някой да го пейстне.....

Аз не се чувставам като този човек.. По-скоро съм горда от постиженията на човечеството и се възмущавам от грешките. А моят живот е смислен..

...if men are to be ruled, then the enemy is reason.

Ти си доста заядлив за хрисим християнин, защо така?

Някои знаят вече този текст наизуст.
Интересно ми е защо го пущаш- очакваш разговор по текста ли?
Няма какво да се говори, текста е хубав, човека е преживявал нещо когато го е писал... Човек го прочита... осмисля и това е. Какво да говори.

Каквото и да ти е останало в сърцето, Ежко-Бежко, ако там няма разбиране и приемане на себеподобните ти, значи няма нищо. На такова разбиране и приемане му се казва ЛЮБОВ.
Насила не можеш да накараш някого да приеме каквото и да е, нали?
Ти и в темата за аборта беше много неприемащ. Ами добре, изрази мнението си, хората го чуха, какво повече. Но не - ти искаш да го налагаш. Ти, Ежко Бежко, ако живееше в средните векове, щеше да си откъм инквизицията. И те са били християни, помниш, нали. християни-фанатици Ежко. И ти си фанатик, помисли върху това и го поправи
Добрите пожелания в края на постингите ти са хубави, но те означават да обичаш хората въпреки "греховете" които правят.
Праниш ли разлика Ежко- да не обичаш греха, но да обичаш грешника. Да не приемаш греха, но да приемаш грешника...

Ех, Ежко Бежко... здрав да си.

Действително е голяма досада този текст. Но не може да не знаеш, че посредствените мозъчета имат нужда от клишета, по възможност лесни за храносмилане.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Основното нещо в християнството е любовта и смирението, нещо не ги виждам у теб:
„Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед що звънти, или кимвал, що звека; да имам дори и такава силна вяра, че да мога и планини да премествам, щом любов нямам- нищо не съм.” / 1 Кор.13: 1-2/
„ Никаква гнила дума да не излиза от устата ви, а само добра, за назидание във вярата, за да се принесе благодат на слушащите.” /Eф. 4: 29/

„Като Творец, Ти знаеш какво си сътворил. Като Съдия, знаеш какво си осъдил подир падението. Като Спасител, знаеш как си устроил спасението ни.
Ти ми даде неосквернена природа; но моят отец Адам я покри с велика нечистота и я направи слаба. Към тази нечистота аз присъединих услаждане от суетата, и сега неволно нося наказанието, последвало от това. В самата моя природа е внесено разтление, и ето аз бедствам, като обуреваем в море. Помилвай ме, като мой Творец! Бъди състрадателен към моята немощ Ти, Който стана човек заради мен! Не ме отхвърляй заради страстите ми, но ги разсей, като обърнеш внимание на доброто ми произволение. Да не се погнусиш от мене по причина на нечистотата ми, но виж кък се съкрушавам и желая доброто!
Ако се извръщаш от мен по причина на скверните ми помисли, то обърни поглед на моя плач и виж как аз самият осъждам сластолюбието си!
Произволение за добро имам, но не мога да кажа, че имам и сила. Давам, каквото имам. А ко искаш да дам и това, що ми липсва, дарувай ми го, като милостно погледнеш на доброто ми разположение.
Беден съм аз, ограбеният от змията; немощен съм, свързаният с тление; нямам сили, защото грехът ме души. Загубих аз Твоя дар и затова не ми стига и умът, главата ми не е наред; изгубих връзката с Тебе и затова не зная къде отивам.
Нищо нямам. И ако имам нещо, имам го от Тебе, по Твоя милост. Крайно беден съм. И ако се обагатя, то ще бъде пак дар от Тебе. И сега е Твое, и преди е било Твое, и после пак ще бъде твое.
Моля само за благодат. Изповядвам, че чрез Тебе ще се спася, ако се спася!”
Из „Псалтир на Св. Ефрем Сирин.”

Ако не си ги чел, ти препоръчвам Библията и словото на Св. Августин Блажении „За благодатта и свободата на волята”, а също и книгата „Разсказы странника духовному смоему отцу”, не помня автора, мисля, че я има вече и в превод на български.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Получаваш, казваш обрив като видиш този текст.

Не се очудвам на хората, които първи взеха отношение по темата - хора, които защитавахте - и защитавате аборта.

Мисля, че обривът е много по-сериозен и по-дълбок - стига чак до самото сърце, обривайки го със слепотата на мрака, втвърдявайки го като ледена стомана заключвайки го с катинара на бездушието.

Редактирано от Eжko_ на 28.01.05 16:37.