Да. В нея.

Знаеш ли, когато човек е влюбен, знаеш, мисли само за...обекта, чудя се вие двамата с него, ако сте заедно, как се разминавате в коридорите, за какво говорите... Ей такива неща. А и наистина не е много невероятно да ви обича и двете, да, има го и това.
Сигурно е тежко, ежедневието.

Не искам да те притеснявам, разбира се.

Най-силното ми впечатление беше, че си приличаме. Удивлението, че я намирам тук и мога да разбера какъв човек е.
Ужасяващата болка, че тя е човек, който действително заслужава такива чувства.

Предпочитах да видя нещо друго. За собственото си успокоение,че видите ли -щом той си я харесва, а тя не е кой знае какво - да си гледа работата. Той. Но не е така. Не е.

Тя е човек, който бих искала да ми е приятел. При други обстоятелства.

Тя е човек, който те е впечатлил много, защото си очаквала, може би, нещо друго.
Мислиш ли, че има значение фактът, че познаваш само онова, което е писала? Защото реалните личности имат и реални недостатъци, а никой не пише за тях.
Сигурна съм обаче, че ти можеш да я оцениш що за човек е, поне от думите ти мога да разбера това.

А приятелството... Забелязала съм, че по-често се случва едно приятелство да оцелее, отколкото една любов. Дали не е добре да опиташ да я приближиш.. Знам ли?

разбира се :). лошо няма :)

разликата м/у нас двамата е само една - че аз не бих използвал думата "влюбване" (когато става дума за виртуални неща, тоест за тебе и нея, не за мъжа ти и нея която както сега разбирам се познават на живо). но според мен това е много съществена разлика... не че същноста на нещата се променя от думата (тази или друга),

но преспективата в/у нещата се променя много, единствено и само от думата.

_____________________________
I find it offensive that you find it offensive

Редактирано от koroviev на 03.09.04 10:40.

Ох, не съм очаквала нещо друго. В друго нещо другарчето ми едва ли би се влюбило. По-точното е, че ми се искаше да е нещо друго.

Преди да прочета неща, написани от нея я бях твърде много идеализирала. Сега знам и реални нейни недостатъци. Аз си имам мои. Тя си има нейни.
Разбрах от какво се страхува, от какво се интересува, от какво бяга, какво я привлича, кога откровеничи и кога се крие зад дебели стени, кога се предпазва, кога напада, кога е саркастична и кога добронамерена...твърде много за един човек. А някой тук ми обясняваше, че не можело нищо да се разбере... Сигурно не е хубаво така да те разгадае някой, но в крайна сметка не са ли тук за това - да бъдат разгадани. Неумишлено предизвикателство един вид.

Да. Знам много за нея. Също и за други хора. Може би ми е хоби да се опитвам да разбирам хората. Става дума само това пространство. Не мисля, че това пречи на някого. Един вид - предизвикателство е за мен. И нещастно съвпадение, че изведнъж попаднах на нея.

А иначе съм много страхлива. Не искам да се запознавам никога с нея. Сигурно ще получа удар. По-добре да съм си жива, нали?

Разбирам. И аз съм го правила. Защото е интересно. Много.

Оказа се, че човек не винаги пише заради себе си. Понякога и пише, за да го четат. Повече хора, определен човек, той самият, няма значение.

А е по-добре да си жива, разбира се. Истински жива.

вземете се срещнете с детето и си кажете каквото имаш да си кажете...

"и си кажете каквото имаш да си кажете..."

Тънък, много тънък сарказъм. Сигурно си го заслужавам.

ааааа не,не се бъркам в такива бъркочи...

винаги ли правиш психологически портрети на хората?
като хоби?
или изкривяване професионално?
защтото казваш че си страхлива/един вид/ а за такава дейност се иска много много смелост.защото понякога е опасно.
относно проблема ти-много е сложен.от една страна има болка от друга-тръпка някаква.
хауевър,дис ис парт ъф лайф