и сама.Зная, че темата ми не е за този клуб.Но при разведените , ще получа порой от хвалебствия. Ще ми изредят , това за чорапите и пастата за зъби....и още предимства. И от всякъде ще прозира самотата.Онази самота която убива, която и сега ме убива. Да , добре ми е без бившия. Но ми е толкова самотно. Така ми се ще ако има някъде / чували ли сте за онези чудесии в Япония, който приятелски те потупват по рамото/ та ми се ще, някой българин да изобрети нещо подобно,което вечер да те погалва и да те гушва.Нещо , което ей така когато те боли душата, да те погали по душата и да ти каже, че си най-великата, и че утре ще събуди пак до теб..и така до края на света......та как сте вие със самотата след развода.А да не говорим за битовизмите, не я умея аз тази мъжката работа ..дали пък съм била разглезена в това отношение.Знам ли....

Не съм разведена, но мисля,че те разбирам. Незнам откога си разведена, но щом си имала смелоста да го направиш, може би си е заслужавало.
Вярно, много е трудно да си сама. Майната им и на чорапите, и на пастата за зъби, и на това, че правиш каквото си искаш и не се налага да се съобразяваш... Особенно в началото. После свикваш. Няма такова нещо, което да ти дава нежност, без и ти да му дадеш нещо от себе си. За съжаление.Това може да го направи само мъж. И то такъв, който да те обича...
Наистина, най-много ти липсва човека до теб, някой, за когото да се грижиш, някой, който иска да се грижи за теб...

А за битовизмите, не бой се, ще свикнеш! Вярно, че живеем в мъжки свят, но не е толкова трудно. Винаги има приятели /ама само приятели, без кавички/, които да помогнат. А и ако можеш да си позволиш да си платиш на майстори да ти сменят масления и въздушния филтър /даже и не предполагах, че съществувало такова нещо/ или на хамали да ти качат например хладилника до третия етаж... вече почти нямаш проблем с който да не можеш да се справиш сама!

Не се плаши! Ще се справиш! Ако много се уплашиш, има риск пак да направиш компромис, само и само да не си сама. Заслужава ли си?

ПП Сега отивам с приятели на дискотека- това е едно от приятните лекарства против самота

Редактирано от titi g на 12.06.04 23:40.

котка или куче...освен ако не искаш да си вземеш мъж...
Но помисли...котката или кучето нама да се радват на твоите изисквания към мъжа...и няма да ги ревнуваш от това, че са се разгонили...По-лесно е.

Я ЯК, изстребитель. Мотор мой звенит. Небо моя обитель..

благодаря ти , за съвета куче си имам.....не е същото за което говоря обаче

Наистина, най-много ти липсва човека до теб, някой, за когото да се грижиш, някой, който иска да се грижи за теб...

ето точното , изречение..от снощи мислите ми се блъскат в двете крайности, от връщане при бишвият/ защото съм сигурна, че ако го пожелая , той ще зареже всичко и ще се върне/ , до още по жестоки мисли за самота.Я теб да попитам има ли хора, който само да предизвикват другите да бъдат лоши с тях.Все се питам да не кажа, че даже и усещам себе ситакъв , човек. Знам също и че това се разлива по мен, самота ли ,как да го нарека но има и силна физическа болка от това.Та такива ми ти ненеделни размисли......на нещастлив и много самотен човек

Ne si lo6a prosto ne si namerila 4oveka za teb.Ni6to ne se znae moje bi goliamata ti lubov te 4aka niakade i niakoga 6te se sre6tnete.

Radvai se na svobodata si sega
Ot skoro li si razvedena?

Човек не се развежда току така. Защо си го направила? Ако сега имаш дори капчица съмнение и ти минава мисълта да се върнеш при бившия, може би си сбъркала?

Незнам защо мислиш, че някой е лош с теб? И че ти си виновна за това?

Според мен е нормално човек да е нещастен когато е сам. Ако не е така, за мен той трябва да е ужасен егоист. Но аз не бих направила компромис, само за да не съм сама! Според мен не си заслужава! И едва ли ще съм по-щастлива. Напротив, сигурно ще се чувствам отвратително, ако трябва да живея с човек, когото не обичам, само за да не съм сама.

Между другото, имам дете, за което да се грижа, имам и котарак, имам и приятелки...

Да, има такъв момент. Кофти е. Но отминава. Работа, приятели, деца, ...ангажименти....чувството на самото изчезва. Не мога да си спомня след колко време. Разведена съм от 5години. Не, определено не съм самотна.
Сега ми е чудно как съм си губила времето - например по 4 часа на ден в кухнята, вместо да караме с детето колело или почивните дни да чистиш....вместо да отидем на ски или на плаж. Не, че сега не се занимавам с домакинска работа, но е по-лесно ми отнема по-малко време. Не мога да си представя да стана пак слугиня на някого.
Свободата да решаваме кога какво да правим. Супер е. Разполагам с времето си. Разполагам със себе си.
Свободата да решавам какво ще правя с парите си. Колко и за какво да харча, да спестявам.
Мъжката работа - има майстори, питаш...
Сега ми е по-добре. Сега усещам, че живея. Отново. Както преди брака.
Още ме моли да му простя и иска да живеем заедно. Да не съм луда.

От това, което си написала ми идва въпроса защо си се женила? Или той навремето ти е помагал пък после изведнъж е спрял!!! Не ми се вярва. Сигурно си страшно горда че детето ти е без баща. мога само да ти кажа БРАВО. Отличник си. Като не ти харесва не е трябвало да се жениш, или поне да провериш какъв е преди да си направите дете... Явно отговорнаостта ти е малко засенчена от самолюбието. Съжалявам те!

незнам защо трябва да има нещо общо самотата с Брака. Ако се скараш с гаджето си, пак си толкова самотен. В брака има други "неща" наречени деца. Ти дори не каза имаш ли деца или не, защото разликата е огромна.
Относно вината ти. Определено според мен и ти имаш вина. Самия начин по който разсъждаваш говори затова.

защото съм сигурна, че ако го пожелая , той ще зареже всичко и ще се върне

това звучи доста егоистично и със самочувствие. Аз пък ако някой ми разсъждаваше така нямаше да се върна. И незнам тая сигурност откъде я имаш. Всеки човек се променя след голяма раздяла. Така че в нищо неможеш да бъдеш сигурна.