еи тва не го разбирам - колкото пъти стане някъв проблем с гаджето - ако ще и многомалък да е - млъква като риба и проговарва 1-2-3 дена по късно.
дискусия няма - само аз си приказвам (с надеждата че някоя дума ще и се изплъзне от устата :).
не е да не сме приказвали (че е супер тъпо:) но вече не издържам - вбесява ме до немаи къде мълчание - направо си е неучиттиво, да не казвам по силна дума.
това ли е всъщност идеята - да ми го върнат с мъчание? или просто е ненормална :)?

баси :)

_____________________________
Долу нихилизма!

Някой (майка й вероятно) трябва да я научи че в една връзка трябва ДИАЛОГ...
То тя и сама ше го разбере, ама няма да е с теб
...а с 6-7 след тебе предполагам :-)

Йоан 3:16

ха, че то не е ли очевадно...

_____________________________
Долу нихилизма!

не. Сигурно и майка й е същата. Моята ме е учила на принципа "Проблемът на масата и се обсъжда".

Работата е там, че начинът на възприемане на повечето
неща при жените и при мъжете е доста различен.
Различни са и приоритетите и много други неща.
Ти маже да си казал нещо просто така -
за теб ти не означава нищо, но за нея може да е жестока
обида. И как не спре да ти говори ако е така.
Пък после й минава - то е ясно...
Вярно е, че проблемите се разрешават с диалог,
но не и ако едната страна смята другата за враждебна,
дори и да не е така.
Абе, в крайна сметка аз не мога да разбера какво толкова
проблемно има в цялата работа? Нали накрая всичко е ОК?!
Виж - не се опитвай да я разбереш.
Просто я ОБИЧАЙ!
Друго не е нужно! .../може би/.....

You told I had the eyes of a wolf.
Search them and find the beauty of the Beast!

Ега ти късметлията си! А мойта не млъква и дудне, дудне... по седмица след това.

Откъде ги намирате тия мълчаливи жени беееееееее! Само на мене ли се падат кречеталаааа!

А аз си мислех , че мъжете смятат повечето жени за бърборани и мрънкала. Каквото и малко нещо да стане, жените го обсъждат като че ли е станало нещо голямо....или както има една фраза " от нищо нещо правиш "..... На мен пък ми се падат такива мъже, дето каквото и да стане, се дръпват и гледат да отмине бурята или проблема да се реши сам...отсамо себе си, или аз да намеря начин да го реша , а те после...все едно нищо не е станало..... И аз се вбесявам като ми мълчат насреща и наистина си е неуважение или никаква неангажираност от страна на други / наричам си го бягство от отговорност / . Всъщност зависи какво е станало... какъв е проблема..... Но ми се струва, че твоята приятелка е нерешителен човек, бягащ от проблемите / малки или големи / и чака руг да ги реши.

Откакто чух какво мисля, не вярвам на това което чувам

Мен без някой да ме е учил /родителите ми са доста потайни хора, които не говорят за проблемите си/, смятам, че диалогът е начина за решаване на проблемите. Макар че си трябва такт и усет кога и как да се повдига даден въпрос. Има и проблеми, които са твърде болезнени и трудно се обсъждат открито.
Аз бих се държала като приятелката на коровиев, само ако съм жестоко обидена и не желая да разговарям с този човек, когато дори само да го гледам наоколо ми причинява болка. Тогава ще ми трябва малко време /а понякога не толкова малко/, за да отмине болезненото усещане от обидата, за да мога да седна и да разговарям за проблема и да изчистим нещата, ако все още имаме желание. Тоест - ако искаме да продължим отношенията си. Защото е много трудно да водиш нормален и конструктивен разговор, когато емоциите така те превземат, че непрекъснато те избива на плач или повдигаш тон и се гневиш. Това ми се е случвало много рядко, като последния случай беше преди 2-3 години.
Така че има два варианта - или тя е твърде чувствителна и приема много болезнено нещата, или прави фасони.
Между другото, защо не опиташ да говориш с нея след като й мине и тя вече се успокои и започне да ти говори? Или тогава вече смяташ въпроса за решен?:)

Редактирано от Eвpиka на 16.02.04 21:55.

Така е - мъжете и жените са различни.

Има значение това, дали ако си отвори устата, ще се скарате по най-безумния начин и ще си говорите глупости. Ако аз съм сигурна, че точно това ще се случи, просто млъквам и чакам да ми мине. Знам се каква съм като се ядосам, та изчаквам да премине бурята в мен и тогава да говоря. Обаче, ако след това другата страна покаже, че въпросът не се нуждае от обсъждане, изобщо не отварям дума.

Тъй че - прецени първо по себе си дали след 2-3-хх дни можеш пак да отвориш дума, дали го правиш и как точно. Пък тогава упреквай приятелката си, че е мълчалива.

Пък това за разговорите на масата/пейката/леглото - ще се повторя, но пак ще го кажа: говори се тогава, когато и двете страни са склонни да обсъждат. Иначе си оставате само с добрите намерения и си измивате ръцете в невинност, че сте направили всичко необходимо.