Аз съм на 29, той е на 54. Разбираме се идеално. Правим най-страхотния секс, който мога да си представя. Има прекрасно тяло. Обожавам как говори, как се движи...с толкова достойнство. Разбира ме идеално...не, не ме разбира, той просто ме чувства, душите ни са на една честота...Ако не се видим един ден - откачам. Действа ми толкова добре, с него съм като....като в къщи, спокойна, доволна, уверена жена. Той ме обожава. Той е свободен, вдовец е. Аз също съм без ангажименти.
Снощи ми предложи да живеем заедно.
Какво, по дяволите, да направя!!??!!
Има моменти (повечето моменти), в които си казвам - не, тази разлика е просто невъзможна, нищо не можем да направим, просто ще го изчакаме да свърши. Но не свършва!
Той също доста се тормози, мисли си, че е егоистично от негова страна да сме заедно...но не може да не ме вижда. Нито пък аз искам такова нещо!!
Моля ви, помогнете ми със съвет...като първо се отпитайте да ме разберете...
Моля!

не знам какви са ти притесненията точно, ако само за разликата във възрастта, отивай право при него и да не ти пука.

вземи си и багажа де

probvai za dve godini zaedno bez obvurzvane da jiveete zaedno - ti sama 6te preceni6 sled tova:)))

Главното ми притеснение са децата. Много искам да имам деца....почти на 30 съм. Някак...не мога да си представя да живея две години с него и после да тръгна да си търся мъж, който да е готов за семейство и деца.
А и неговите деца, както можеде да предположите, не са особено щастливи от съществуването ми. Синът му е на 22...изобщо не ми говори.
Всичко ми се вижда доста сложно - какво ще кажа на родителите си...с баща ми са родени в една и също година.
Тези неща ме притесняват - не толкова, че да спра да го обичам, но не мога да се правя, че не ме тормозят.

тази разлика във възрастта.А след 10г.?ти още ще си млада, а той...не.Наистина поживейте заедно, а по-натам ще решиш какво да правиш.
Щом е толкова страхотен рискувай, но все пак умерено.Успех и пиши как се развиват нещата.

Елена, разбирам те напълно. Преди няколко години бях здраво хлътнала по един мъж, по-възрастен от мен с 20-на години. Беше най-готиното гадже, което някога съм имала... Абе, знаеш какво имам предвид, като ти чета постинга. После и аз като теб изпаднах в размисли за възрастова разлика, децата, какво ще кажат хората и прочие, та взех разумното решение да се разделим.

Разделихме се, аз след това се омъжих за по-млад мъж. Един вид, взела поука и поправила евентуална грешка.

Така че моят съвет е - грабвай възрастното гадже. Не, няма противоречие - това трябваше и аз да направя, но сглупих.

Защото от истинската си любов не можеш да се скриеш...

Благодаря ти за съвета. Моля те за малко разяснения.
Виж, аз на тоя етап не мога да променя нещата. Никога не съм успявала да действам разумно в любовта - щом обичам всичко друго ми минава на втори план. Това има своите плюсове и своите минуси, както всяко нещо. Но не мога да правя преценки в тази област и да се съобразявам с тях. Работата е там, че не знам доколко е правилно това ми поведение в конкретния случай. Не съм малка...трябва да съм отговорна за действията си. Ще нараня близки хора, каквото и да направя. Ще нараня себе си (за кой ли път). Не знам дали не трябва да се насиля и да послушам разумната версия.... Не знам!

Какво стана при теб? Чувставата поотшумяха или го направи силово и болезнено? Как се разделихте? Той какво направи? Защо не си доволна от брака си сега - къде точно сглупи?
Я помисли си за обратния вариант - след 10 години - аз, на 40, без деца...той на 65...не е ли фатално!!!???!!!

a какво пречи да имате деца?

Ех, Елена, като гледам броя на въпросите, май че ти е слаба вярата... Не се засягай, знам, че ти е трудно. Обаче, както пишеш, решението трябва да е само и лично твое. Но в никакъв случай не наранявай себе си...

Понеже питаш за подробности по моята история, ти отговарям. Чувствата въобще не бяха отшумели, ако имаш предвид момента на раздялата. Даже напротив - бях много влюбена и това ме изкарваше от релси и плашеше. Аз поначало предпочитам да съм по-уравновесена и не съм много-много по силните емоции.

Разделихме се спокойно. Върнах се при тайфата си от връстници и започнах връзката със сегашния си съпруг. Той ме "спечели" с предложението да бъда майка на децата му, а за мен това беше най-важното в онзи момент.

Виж, разбери ме правилно. Не съжалявам, че стана така и бракът ни определено не е за изхвърляне. Въпросното "сглупяване" е от моя лична страна. Знам, че ще ти прозвучи като в латино-сериал, но трябваше да послушам сърцето си. Защото в крайна сметка се оказа, че е по-важно колко ти обичаш, а не колко си обичан...

Освен това аз вече трета година не мога да забременея...

нещо я пропуснах? И какви са критериите които определяят кое е разъмно и кое е?