Оказва се, че в днешно време интернет е почти единственото място за пламване на т. нар. любови. Виртуалната реалност даваше възможност да бъдем самите ние или пък точно обратното – да играем ролята на това, което никога няма да бъдем в живота. И съществуваше някаква особена тръпка, която седеше в теб и постоянно ти нашепваше ‘ами.. ако.. ако..това е Човека’..
Аз, поради различни причини бях проспала този факт и иронично се смеех на връзки, започнали след виртуално запознанство. Огромно учудване предизвикваха в мен тези, които по цял ден седяха във виртуалните стаи и се опитваха да намерят това, което сякаш им се изплъзваше в реалността.
А навън животът беше пълен с толкова красиви неща .. трябваше само да си там .. да ги видиш и усетиш .. и ми се струваше, че толкова бързо лети времето, че е направо престъпление, то да се губи в празни разговори в мрежата...
Но свободните и модерни жени около мен ме светнаха, че не било така и аз реших да видя какво толкова има по разните му сайтове и чатове за запознанства. И докато се чудех къде да си направя регистрация, то само ме застигна..
Една колежка, наглед хубаво и интелигентно момиче, една сутрин нахлу при мен и започна със блеснали очи да ми чете стихове, които й пращал всеки ден в някакъв сайт за запознанства, ‘най-романтичния и страхотен мъж’, който някога е стъпвал по земята. Заливал я със стихове, комплименти и виртуални рози и нейното нежно сърце бе пленено от този рицар на словото. Той пишеше за кървящи сърца, паднали ангели и някакви огньове на страстта, което на мен честно казано ми звучеше по-скоро зловещо. Но тя беше така щастлива и сияеща, че сърце не ми даваше да споделя с нея лекото подозрение, което се прокрадваше в мен. Пък и така имах нужда около мен да се случват красиви неща, че и аз се поддадох на кипящото около нея чувство, което неволно увличаше и мен..
И така, ден след ден в празната служба, тя ме викаше в стаята си, където гърмеше Tom Jones с ‘Love me tonight’ и двете танцувахме като полудели, тя обхваната от вихъра на емоцията, аз...от някакво усещане за безвремие..
Но колкото тя хлътваше, толкова въпросният рицар ставаше по-хладен и по-отдалечен, докато накрая съвсем спря да пише. Момичето загуби съня си и започнаха сълзите.. Наложи се да посетя въпросния сайт, да видя какво става. Оказа се лесно да привлечеш вниманието на подобен индивид. Тактиката му беше съвършена и вършеше работа почти безотказно. Сподели ми той, че една жена му разбила сърцето и сега търси лек за наранената си душа. Но не какъв да е лек, а някоя по-особена жена, която да го накара да забрави мъката си. Питаше дали пък няма аз да съм тази, която ще го излекува?? Любовта е тази, която му трябвала и човек не знаел къде ще я срещне..
Разбирах успеха му сред жените, умееше да говори, знаеше как да развълнува сърцето и наистина беше опасен, точно противник за мен.
Но понеже нямаше никаква заплаха за мен, продължавах аз ден след ден с него тази игра, докато той започна да губи търпение и се амбицира с мен. Трябва да призная, че не се предаваше лесно.. Колкото по-нетърпелив ставаше той, толкова повече аз се готвех за словесните ни двубои. Не знам какъв беше неговия мотив, но аз определено имах нужда от някакво предизвикателство.. предизвикателство, в което аз да надделея. И един ден мълчанието му след моята реплика продължи доста дълго.
“..добре, спечели ...една твоя снимка ще ме излекува..завинаги..”
Излязох от сайта. За пръв път от много време се смеех на глас..
Вярно беше, че човек не знае къде ще го срещне любовта, но аз знаех, че моята фатална среща няма да е в И-нет..

Аз преди години имах голям късмет в Интернет свалките, в смисъл попадала съм само на нормални и готини момчета. Сега не знам как е, защото вече не съм на тази вълна:)

Но ако някой почне да ми праща стихове, гаранция ще бягам далеч, знам го и преди твоето предупреждение;)))

такива дето нон стоп седят в чата и си търсят мъж са ми много познати. истинската жена няма да разчита там да срещне мъжа на живота си. сериозните връзки в повечето случаи започват съвсем неочаквано навън в реалния живот както пише Ари.
между другото - много ми хареса описанието на усещането ти за красивите неща в живота

именно- "да бъдем самите ние" но никои не го прави, а всеки се прави на това което не е и после идва непрятната изненада:(
но ти девойко ми изглеждаш с твърде ярка индивидуалност за да можеш да го скриеш :)

На 6 септември съм на сватба на приятели, които се запознаха в БГ дейт.
На мен ми се струваше малко отчаяно, все едно да си пуснеш обявата в онова предаване по БНТ "Адрес 4000", което на мен винаги ми се е струвало като последната стъпка преди тоталното отчаяние. Но и двамата са готини хора, на които не им куцат нито социалните контакти, нито живота извън Мрежата.
По нейните думи в един мейл можеш да разбереш много повече за човека, за интелекта и културата му, защото все пак е по-лесно да говориш, отколкото да се изразиш писмено. Като се замисля има нещо романтично в това, както във времето, когато любовта е пламвала след дълга кореспондеция и изливане на чувства на белия лист.

В последно време за мен лично БГ нет-а е не само забавление и работа и този начин на общуване - ICQ вместо телефон, мейли вместо факсове са ми част от ежедневието. Имах една връзка след известно количество мейли, и сега имам няколко особено ценни приятелства от чатове и клубове.

Аз съм "ЗА" с двете ръце за този начин на общуване. Не мисля, че е заместител на оф лайн общуването. По-скоро допълнение, което ни спестява понякога доста време. Особено в работата.

най-много обичам да мишкувам!

Човек никога и нищо не знае и в нищо не бива да е сигурен. От мен само толкова.

Разсмя ме, добре си сханала същноста на свалките в мрежата.
Доста елементарно мислят повечето жени в чатовете и мъжете де, да не ме заядат феминиските сега. На мен са ми достатъчни 2 дни лаф с някоя там и вече е готова за среща и не се изхвърлям.

Ти да не "лафиш" само с 16 годишни девойки?


There's no place like 127.0.0.1

Хм, отново безкрайната тема. Много ми е интересно защо много хора приемат толкова едностранно любовта зародила се в интернет. Интернет е наистина много повече от сайтовете за запознанства. Понякога човек среща, без изобщо да е търсил, един сроден ум или сродна душа някъде из дебрите на Мрежата. Какво да прави тогава? Да се откаже само защото срещата е станала чрез машини и кабели? Мишленцето добре го каза, интернет е просто допълнение към реалността.


There's no place like 127.0.0.1

каква любов, какво чудо, бе човек???? сестра ми така си лафи с един тип, подобен на описания. полудя по него а той копелето-кво? оказа се женен с дете:(((((
още не може да се оправи от тази 'любов'.
чети по-добре написаното, никой не ти казва че не можеш да срещнеш сроден човек в мрежата, казва се че само трябва да се внимава при общуването в чатове!!!