Той е умен, отговорен, загрижен, перспективен, проявяващ разбиране. Едва ли мога да изброя всичките му качества, които ме карат да му се възхищавам, но с две думи той е от мъжете, които всяка жена би искала да има за съпруг. Искаше ми се, обаче, да мога да го желая. Искаше ми се да да ми се иска да го погалая. Искаше ми се да мога да си го представя за секс. И искам всичко това, защото знам, че той може да ме направи истински щастлива. Не, не е грозен, напротив. Просто нищо не ми трепка като го видя. Нищо не ме вълнува. Мога да седя и да си говоря с часове с него, да се смеем, да спорим и всяка една минута с него е наистина приятно прекарана, но до там. А виждам, че той се увлича. Виждам го в погледа, в желанието му да се виждаме все по-често и по-често, но хора, само като чуя мелодията, която специално съм сложила на телефона си за Другия, ми се подкосяват краката. Другият е предизвикателството. Другият ми вълнува въображението, а е всичко, което нито съм търсила, нито искам. Адски безотговорен, разхайтен, егоист. От мъжете, които са способни да ти кажат "Ще ти звънна след малко" и да ти се обадят след 3 седмици. Обаче го искам и това няма нищо общо с наложеното клише за женския мазохизъм. Стига с този мазохизъм. Всичко е въпрос на флуиди. Никоя жена не бяга от хубавото. Та покрай тези мои терзания питах хората около мен, ако са на мое място какво ще изберат. Повечето ми казаха, че избират първия. Добре де, на теория и аз го избирам, но защото съм практична и не мога да си представя да се събуждам до мъж, който тялото ми не желае, ще се въздържа. Няколко човека ми казаха да следвам сърцето си и да избера втория. А аз откъде да знам дали е сърцето ми, а не е само сексуалното желание? Плюс това, доколкото го познавам втория, направо си се представих примерно след година-две друсаща бебе на ръце в 3 през нощта, а той още не се е прибрал. Интересно, но никой не ми каза да се оглеждам за трети. Сигурно някой от вас ще го каже, но това така или иначе няма да има значение. Не съм тук за съвет. Дойдох да споделя, а и да се оплача, че нежеланото желаното ме вълнува толкова, а желаното нежелано - изобщо... А и сигурно да кажа, че много ми се иска тези двамата да бяха един човек с опаковката на втория и същността на първия. Няма пълно щастие и това е.

...доброто решение е- втория!
С първия никога няма да имаш усещанията,за които копнееш...
а втория след време ще го имаш като първия

В отговор на:

---

много ми се иска тези двамата да бяха един човек с опаковката на втория и същността на първия. Няма пълно щастие и това е.

---

Абсолютно съм съгласна с мнението на Мамма, с първия винаги нещо ще ти липсва, а втория не би могла да промениш и ще бъдеш тази, която ще страда(точно с такъв имах "връзка" преди години, побърквах се и на мен ми омекваха краката, но и страдах, и много(4 години!) време ми отне да разбера, че не мога да имам бъдеще с този човек.
И все пак не разбрах в каква "фаза" сте с първия, ако всичко е още в началото според мен любовта се ражда точно след това, което си описала като отношения с него. С приятеля ми дълго -около година бяхме "просто приятели", не съм и предполагала, че нещата ще се развият в друга насока, а сега в корема ми пърха и знам , че истински го обичам

идеален пък да не го харесваш, гаден пък да го харесваш
от кой брой на някое тематично вестниче го извади пък това?

"много ми се иска тези двамата да бяха един човек с опаковката на втория и същността на първия"
Няма такива хора, ти виждала ли си?

Мъжете мнго често казват, че не знаем какво искаме. И за съжаление, понякога е вярно. Казват и че жените като мазохистки предпочитат именно предизвикателството, забранения плод. Мдааам...
Когато бях на около 17-18 и се колебаех между куп гаджета, майка ми ми даде един много мъдър съвет, който започнах да прилагам. Когато се чудиш дали искаш да бъдеш с даден мъж, представи си дали искаш той да бъде баща на децата ти и става ли за такъв. Много полезно се оказа. Между другото от майка ми съм научила и най-доброто определение за любовта и то още в по-ранна възраст, но и до днес то си остава валидно: Любов е, когато можеш и да си пръцкаш с любимия човек под одеялото и пак да ти е кеф
Но все пак твоят проблем е малко по-различен. Даваш си сметка, че този човек не е достатъчно отговорен и може би няма навика и желанието да се обвързва, но все пак те влече към него. Е, присъединявам се към мненията на дамите до тук, че може би не е сега момента за Избора на мъж в живота. Знам, че не можеш просто да си кажеш - нищо, ще изчакам да се появи някой друг. Знам, че колкото и да си казваш, че силно се страдаш няма да можеш да промениш нещо. Е, ако наистина е непреодолимо, защо не започнеш нещо кратко и неангажиращо (официалната версия) с него. Знае ли ном, всичко се случва на тоз свят.
Желая ти щастие, каквото и да избереш.
И още нещо, в началото и ние с моят любим мъж бяхме само приятели. Бяхме постоянно заедно и щастливи, че можем да си обсъждаме какво ли не, без онези дребни неудобства, ама ако кажа нещо - той как ли ще ме възприеме, ами ако не ме харесва такава и т.н. И сега си пръцкаме щастливо под одеялото


Жить, как говорится, хорошо! А хорошо жить - еще лучше!

Не мисля, че може да се говори за добро решение в случая. Изборът ми на който и да е от двамата ще е компромис със самата мен. При първия ми липсва емоцията и не е нужно да си особено прозорлив, за да се сетиш, че ако съм с него, ще искам да си запълвам липсите с нещо навън. При втория ми липсват важни елементи като сигурност, загриженост и т.н. и няма никаква гаранция, че някога ще ги получа. Иначе е перфектен за неангажираща връзка, но не това ми трябва.

Да, това беше много умно. Не съм се разбързала. На този етап изпитвам нужда само да се грижа за някого, да живея с някого. За деца още не мисля - те не са ми самоцел. Ако срещна Таткото, тогава...

makar che sum siguren che bi si promenila mnogoooooooooo mennieto,ako prespish s toiati gubish ne toi.Znaesh toi kakuv e.psoel ti shte si blsuaksh glavata

nai-velikia