Най-напред ви съветвам да видите темата "Проклятието да си жена" с авторка Mesmerisa. В момента темата се намира на 8-ма страница. Забележителна тема-образец от една типична съвременна феминистка. В нея авторката признава, че мрази децата и защитава тезата, че има по-важни неща от това да стане майка - цитирам: "да отида на клуб, да взема вана, да мастурбирам"... Бих могъл да приключа изложението си дотук - без коментар... Но все пак ще добавя някои неща.
Не съм сигурен дали познавам всички аспекти и нюанси ( жените повече разбират от нюанси ) на явлението феминизъм, но един от основните, доколкото ми е известно, е отношението на съвременната жена към брака, семейството и децата. Какво говорят фактите: все повече и повече жени започват да отричат тези неща и дори да гледат на тях с насмешка. И за да не съм голословен, ще си служа с примери.
Голяма част от колежките ми в работата са жени, които някога, в нефеминистичните времена са били наричани стари моми - 90 % от тях ( съвсем условно ). Примерен възрастов диапазон: 28-40 години. Те не са семейни - в традиционния смисъл. Почти всяка от тях живее на семейни начала с някой "мъж до себе си", но - без деца. Дотук добре, лошо няма. Лошото обаче е там, че те не искат да имат деца! Дори само споменаването на този въпрос във вътрешнофирмения фолклор предизвиква всеобща насмешка и подигравчийски подмятания от страна на "по-съвършената част от човечеството".
Но върхът на сладоледа беше миналата година, когато една от колежките ми все пак забременя. Надхвърлила вече 35-те, без да живее с някого на съпружески начала, без да има сериозен приятел, без никога да се е омъжвала - тя решила, че вече е време да стане майка и поискала да забременее. Таткото - не е ясно точно кой е. Клюките и слуховете говорят, че това станало на някакъв купон - семеен грък, с деца - ощастливил нашето момиче. След това изчезнал. Той всъщност изобщо не разбрал, че тя е забременяла. Обаче нашето момиче вече било постигнало целта си.
Около Нова година бебчето се роди. То си има само майка, няма баща - и това е така, защото майка му така иска! Интересно ми е, когато един ден това дете порасне и все пак попита кой е баща му, майката какво ще каже: "Е ми...някой си там".
Хайде кажете ми сега как го наричате вие всичко това? Аз го наричам феминистични ИЗГЪЗИЦИ. Да кажа, че не го одобрявам, би било твърде меко казано.
Твърдя следното: няма нищо по-добро от традиционното, класическо, патриархално семейство. Всичко, което излиза извън рамките на тази хипотеза е ИЗГЪЗИЦА. Това е то.
Моля, опровергайте ме!


Всичко у жената е гатанка - и всичко си има разгатване: то се нарича "бременност".
~Ницше~

Редактирано от Tъжeн Koльo на 26.05.03 03:02.

ох, Кольо.... ами ако тези 35-40 годишни "феминистки" всъщност дълбоко в себе си точно за класическо семейство копнеят? нещо, което сигурно няма да ти признаят на фирмената разпивка...
да не би да е толкова лесно за жена на тази възраст да намери подходящ партньор за "свиване на семейно гнездо", замисли се малко? може би това не е въпрос на избор, а на възможност?

...да те опровергая. Съгласна съм с теб.

Когато Господ затваря врати, отваря порти.

какъв е твоят зор? Нали ти си имаш патриархално семейство (според чии критерии???), каквото харесваш? Тогава?
Женена съм, над 35, харесвам мъжа си и няма да го деля с никакви деца и прочие. Оженила съм се защото искам да бъда с този мъж, а не за да се размножавам. Лайната и сополите не са ми интерес в живота и не виждам необходимост да се прехласвам пред тях и да гледам с влажен кравешки поглед, както е прието една жена трябва да гледа на тези неща.
Значи да разполагаш с живота си както намериш за добре е феминистична изгъзица? А какво е когато мъжете правят същото? Романтичен повей от патриархата ли?

Ти си живей в Средновековието ако искаш, но не съди другите и не ги предизвиквай да ти казват какво мислят за твоя начин на мислене. Може да не ти хареса.

Prochetoh chast ot temata na Mesmerisa.
Triabva da ti kaja che za vsichko deto e napisala e prava.Notova estestvenno sa samo trudnite strani na maichisntvoto.Ima razbira se i svetli,prekrasni strani.
Jivotat ni e dualistichen,medalat vinagi ima dve strani i tn.

Tia prosto e izredila trudnite.Sigurno go e pisala v moment v koito i e bilo tejko.I posle i e minalo.

Osven tova e napalno normalno da ne si zadaljen da obichash "detzata"--shtom kato stava vapros za chujdite estestvenno.Te ne sa angelcheta a pisklivi,nevazpitani ,shumni sazdania.No ako si ima svoi -sigurno shte gi obojava."ne moga da ponasiam chujdi detza,no sam luda po moite"(edna moia priatelka s detza)


No za edno neshto e prava Mesmerisma:che ne e pravilno edno bebentze da bade iztzialo grija na maikata,da se ochakva ot nia da si zareje rabotata a za edin tatko da e normalno da prodaljava da raboti kato predi che dori i poveche.
Bashtite daljat na detzata si poveche vreme i prisastvie ,ne samo pari.
Ako si pomagat maikite i bashtite (v otglejdaneto na detzata kakto i v pecheleneto na pari) shte e po dobre za vsichki.
Parvo:niamat da jiveiat edin do drug,a shte razbirat jivota na drugia
Vtoro:nikoi niama da ima chuvstvoto che:"moiata rolia e po trudna i neblagodarna"
Treto:Tatkovtzite shte poznavat po dobre detzata si i vice versa
(a niama da sa samo plashtachi na smetkite)
Ima i drugi predimstva ,no da sprem dotuk.

P.S.Haresvah nika to ,kolio,kak da te razveselim pak

Нямам никакво намерение да те опровергавам - моят идеал е същото това класическо семейство - двама родители и деца. Уви, понякога съдбата ни е такава, че се случват за добро или за зло ситуации, които не са особено приятни и правят донякъде невъзможно съществуването на това семейсто (или то се разпада). Но моят идеал е точно такова НОРМАЛНО семейство.

Говори тихо, за да те чуят, не питай, за да ти кажат

Животът се променя и такова нещо като класическо патриархално семейство става все по-невъзможно.
Не съм феминистка - дразни ме глупавата агресивност и дребнавост на много от тях. Но я си помисли - едно време схемата е следната: мъжът бачка - носи пари - жената не бачка - поема домашните задължения. Сега двамата много често работят и печелят по равно. Е, няма как да не се промени балансът!
Ако една жена е много амбициозна и професионалната реализация е на първо място за нея - какво лошо има? Аз лично не съм чак такава амбиция, но... Важното е един ден да не се почувстваш нещастна и да си казваш "Какво пропуснах?!"

Така е, освен че е по-невъзможно този тип семейство е и нечестно... Защото жените не искат да са подтискани и манипулирани от мъжете си, да разчитат на тях за пари и да бършат сополи по цял ден... И разбира се не е нужно да си феминистка за да държиш на правата си. Аз също не съм феминистка и съм съгласна с теб... и също мъже които искат жена им само да си седи вкъщи и да гледа деца са ми отвратителни...

...но искам само да кажа това:

Аз съм жена.
Смея да твърдя, че съм добре образована и интелигентна.
Обожавам децата!
С удоволствие ще си седя вкъщи да си гледам поколението, да готвя за семейството си (готвенето ми е хоби, между другото), да посрещна мъжа си от работа.
Мразя факта, че трябва да оставям детето си с гледачки, за да работя. Но просто се налага. Мразя тази ситуация, не искам да се налага да ходя на работа, когато детето ми има нужда мама да го гледа!!!
Ок, мразя да чистя, но все някой трябва да го прави... Не е задължително да съм само аз, но това може да се договори, пък и ще е несправедливо да го тропосам на мъжа си, при положение, че той бачка по цял ден. Предпочитам да му връча детето, да се позанимава малко той с него, така хем детенце ще е доволно, че прекарва време с тати, хем тати ще е съпричастен с проблемите по отглеждане на децата.
За мен няма нищо по-естествено от това децата да се отглеждат от собствената им майка.
Естествено, прави ми кеф и да работя. Обичам да контактувам с хора, но отглеждането на дете и заниманието с домакинство съвсем не значи, че трябва да се лиша от тези неща. Напротив: домакинстването и гледането на дете са си цяла работа сами по себе си, освен това ми доставят удоволствие. Имам цял ден да се срещам с приятелки, повечето от които е вероятно да имат деца, тъй че и детето ще си има компания междувременно.

За кариера няма да коментирам. Не съм от хората, които на всяка цена трябва да изградят кариера. Не ме вълнува признанието на обществото, ако нямам признание от собствените си деца и семейство! Мнението на обществото е преходно, семейството е за цял живот! Удовлетворението го получавам така или иначе. Мога да работя хиляди други неща от вкъщи, които не са свързани с домакинстване и гледане на деца в свободното си време(кой каза, че няма да го имам - сама ще си го отделя - специално за себе си, идеално, когато детето спи/ е на градина или училище!!!

Не бих се примирила ако мъжът ми ме бие, ме приема за даденост, излиза в кръчмата след работа, не обръща внимание на детето или на мен. Но това зависи изцяло от подхода ми към него и няма никаква гаранция, че това няма да се случи, ако примерно нямаме деца, ходя всеки ден на фризьор, имам кариера и т.н...

Тоест, усилия се изискват и от двамата, отношенията един към друг са изцяло плод на взаимно уважение и то няма нищо общо с това дали жената си стои вкъщи да гледа децата и да готви, или я няма с дни, понеже е в много важни командировки в чужбина...

Другия път ще ви кажа още неща

Очаквам от върлите феминистки да ме нападнат, затова ще кажа последно:
криворазбраният феминизъм е в основата на много проблеми в днешно време, като се почне от комплексите, които създава на мъжете, мине през липсата на време за децата, и, съответно занемаряване на възпитанието им, превръщането им в малки безпризорни "изродчета" и се стигне до огромният брой не достатъчно обмислени разводи!!!

Хайде сега, разкъсайте ме, колежки

Истината боли един миг,
лъжата - много по-дълго.

Защо да те разкъсват?
Аз напълно споделям мнението ти

Едно е да говориш много, друго е да кажеш нещо.