Мили дами, имам нужда от съвет. Убедена съм, че проблемът, който стои пред мен, едва ли може да намери решение с помощта на чуждите мнения и опит и че единствената, отговорна за ситуацията, съм аз самата. Но вашите препоръки може би могат да ми дадат нов поглед върху нещата и нови насоки за размисъл. Става въпрос за това, че чувствам брака си изчерпан /а съм омъжена едва от 5 години/ и че вече като че ли нямам желание да продължавам в тази посока и с този човек. Най-лошото е, че де факто нямаме никакви сериозни проблеми- не се караме, разбираме се общо-взето. Но просто сме толкова различни - малко са общите ни теми на разговор, почти нямаме общи приятели, възгледите ни за живота са така различни. Не ме разбирайте погрешно - страшно много държа на мъжа си и го обичам, но не така, както беше в началото, а просто като приятел, като човек, създал най-прекрасното същество на земята - детето ни, като човек, с когото съм изживяла прекрасни мигове заедно, като човек, когото познавам като петте пръста на ръката си. Може би трябва да отбележа и че сексуалният ни живот също е добър и не е това, което куца в брака ни. Липсват ми разговорите, общите интереси, ентусиазмът да изживяваме заедно това, които ни предстои. И не мисля, че каквито и да било усилия от моя или негова страна могат да променят нещо. Просто наистина нямаме нищо общо освен детето ни и миналото ни. Но дали това, че в един момент съм осъзнала, че освен любов е нужно и нещо друго, е причина, да сложа точка на брака си??? Изживял ли е някой нещо подобно и може ли да ми даде някакъв смислен съвет?

Би ли пояснила какво точно е различното във възгледите ви за живота, какво точно е това, което смяташ че прави невъзможно да продължите заедно? Защото ако проблемът ти е липса на тръпката от началото на връзката, то този проблем ще го имаш във всяка една по-дълга връзка - да не стане така че да се разведеш, да се влюбиш пак(дай боже) и да намериш нов съпруг(няма да ти е лесно с дете, но не е и невъзможно) и след 5 години пак да дойдеш тук? Когато взимаш важно решение което ще промени живота ти, и живота на още двама души, е добре да си достатъчно наясно защо го взимаш и какво очакваш от бъдещето.

Сигурно ще прозвучи много глупаво, но все пак ще го напиша. Та преди да се омъжа родителитеми /доста интелигентни хора между другото/ ме предупреждаваха, че сме много различни и като произход, и като образование, и като интереси и че ще дойде момент, в който всичко това ще окаже своето влияние. Аз ги гледах като извънземни и изобщо нямах представа за какво ми говорят. Но ето че дойде момент, в който осъзнавам, че може би са имали известно право. Различаваме се например в това, че сме с различно образование/висше аз, съответно средно той/, имам престижна професия и заплатата ми е в пъти по-висока от неговата. Той не харесва приятелите ми - били много надути, а аз с неговите аз няма какво да си говоря. Различаваме се във възгледите си за живота, начина на възпитание на детето ни, начина на прекарване на свободното време. Сега някой ще ме помисли за надута снобарка, но аз наистина го обичах и все още го обичам по малко по-различен начин и наистина не ме интересува какво работи и колко пари получава, но искам поне малко повече да има за какво да си говорим.

Ne che imam opit, no vse pak.
Predi 10 dena s priyatelkata mi slojihme (zaedno) krai na malko nad 4 godishnata ni vruzka, poradi prichini, koito ti si opisala dosta podrobno. Naistina ya obicham i tezi neshta koito sum pravil za neya edva li nyakoga shte gi pravya za koyato i da e. Useshtam che sled tozi krai stanah absoliuten egoist. No vse pak zashto triabva da se zaduljavame edin kum drug pri polojenie che ya niama veche tazi trupka. Pone se radvam che ne stanahme semeistvo - neshtata shtiaha da stoyat po-slojno (pone taka si mislia).
Vsichko e v tvoite si ruce, mnogo mneniya ne ti triabvat. Reshavai sama, nameri si chovek koito da zamestva chuvstvata ti kum mujut ti......
Uspeh.

Ами за това са измислени разводите - още Моисей навремето ни ги е разрешил.
Естествено, че няма да е като в началото. И това би трябвало да си го знаела, когато си се омъжвала, щяла си поне да си спестиш разочарованието. Сигурно си била малка или не си била готова за брак или пък никой не ти е разказвал какво, аджеба, е това - бракът! Не искам да ти трия сол на главата, но само ще спомена, че много хора в днешно време се женят с презумпцията, че винаги биха могли да се разведат. Имам един израз, който съм си измислил, че двамата трябва да са от една валентност /както искаш го разбирай/, ако искат да са или да живеят заедно. Иначе страстта си отива страшно бързо, често мъжът си казва - "Леле, колко готини жени около мен, само с тази ли ще си остана". Защото за него тя е само жена, т.е. биологически индивид от женски пол, който подлежи на чукане. Не знам нещата как са от женска гледна точка, но сигурно имат някакъв еквивалент на това, което казах. С две думи - омъжила си се за неподходящия човек - грешка, която жените доста често правят, обикновено в бързане да се бракуват, за да не останат стари моми. Не знам какъв съвет да ти дам, освен да си представиш, че сега го срещаш, вследствие на което да се опиташ на чисто да си изградиш отношение към него, което да ти гарантира дълготраен интерес. Малко теоретично звучи, но практиката е в твои ръце.

... che ya niama veche tazi trupka. Избийте си от главата тези шаблони. ЕСТЕСТВЕНО, че тръпката ще изчезне, вие какво си бяхте въобразили - че сте открили перпетум мобиле? Въпрос на култура и просвета е да знаете какво да очаквате от брака си след това. А не да се търси оправдание за курвалък, както често се случва. Демек "едно леко кръшване без той/тя да разбере само ще освежи брака ни". Освежи!!! Еба ти терминологията. Както и да е, много се разпалих!

sledvashtiya put se razpalvai pred niakoi psihiatur.
tozi ton si go druj na jena ti, ili mujut ti, de da te znam ot kakuv pol si vupreki mujkiya rod na nicka ti.

Много добре те разбирам! Аз имах такава връзка, продължи 4 години. Абсолютно същото беше - много добър сексуален живот, но...другото куцаше, и то доста! Дори и думите на наште бяха същите! Страшно е тягостно да няма за какво да си говорите, да не сте на една вълна...Сега, като си спомням се чудя как издържах толкова дълго с този човек, явно физическото привличане беше доста силно. Но нито той харесваше приятелите ми, нито те него(както се оказа впоследствие), изпитвах нужда все да ходим някъде, защото ме хващаха лудите само с него, нещо липсваше, но си казвах: Е, не може всичко да е наред, няма съвършени връзки, а и нали се обичахме...до момента, в който не се свързах с настоящия ми мъж и баща на детето ми! Нямаш представа колко добре се чувства човек със сродна душа! Аз мисля, че това е разковничето на щастливите връзки, защото на всички ни е ясно какво става с прословутата тръпка! Обаче друго си е, когато можеш по цели нощи да си говориш с човека до себе си! Ако искате ми вярвайте, но в зората на нашата връзка изкарахме една цяла нощ на полянката до Синьото, излегнали се на едно одеалце на врабчета-бяхме ходили на пикник на Витоша и уж поседнахме там на по бира преди да си тръгнем...е, тръгнахме си на другия ден!
А още колко такива весели нощи сме си имали вкъщи! И приятелите ни станаха общи!
Аз много се разписах, но като човек, бил в твоето положение те съветвам да не оставяш нещата така, въпреки че детенцето доста променя картинката...Може би и ти като мен си се надявала, че ще промениш този човек, че с времето ще се изгладят нещата, но това няма да стане, все нещо ще ти липсва. Въпроса е, би ли направила жертвата да останеш с него в името на детето? А и дали няма да е по-добре за него ако сте наистина щастливи?
Каквото и да решиш знай, че то ще е правилното, точно защото ти си го решила! Късмет!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Делфин, а мислиш ли, че ако ви куцаше сексуалния живот, щеше да си с човека, с когото си в момента?
Сексът не е определящ. Но определено отдавате твърде голямо значение за това "интелектуално" общуване и на приятелството.
Приятелството може да унищожи всяка страст. Поне така мисля...

Разбира се, че и секса е важен, спор няма! Но не мисля, че отдавам прекалено голямо значение на общуването, просто наистина е тягостно да се живее с човек, с който не можеш да намериш общ език. А и колкото и снобско да звучи, явно възпитанието и образованието си казваха думата, въпреки, че познавам чудесни хора без образование и съответно големи тъпаци с по две висши!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите