Накратко- родителите ми не харесват и не приемат моят избранник. И се борият срещу тази ми вразка вече 4-та година. И аз не се давам и аз се боря.
--> Гледната точка на родителите ми.
Аз съм много влюбена, пък влюбените са слепи, освен това нищо не разбирам от живота и имам нужда от родителска намеса, а пак любимия е престапник, жиголо и използвач.
--> Моята гледна точка.
На 27 години съм с висше образование, в момента карам докторантура, доказвам се в професията си в една от наи-добрите компаний в една далечна бяла страна и се оправям савсем самостоятелно. А, пък любимият е най-прекрасния.
--> Характер на борбата - груб селскостопански.
Пресен пример: На коледа зет ми ми каза, че докато съм с този човек не иска да чува за мен и да ме вижда. И лично ще ме държи отговорна за смърта на майка ми, която от притеснения по мен има високо кравно налягане и ще получи инфаркт.
При току що описания случай аз запазвам самообладание и добро възпитание, но и аз си имам грозни изцепки.

И се чудя има ли и други хора с подобни проблеми. И има ли някой, който е намерил решение? Различно от зета и тащата не се понасят и за това и не поддаржат никакжи контакти.
И въобще ми е интересно какво мислите по темата

moje i da sa pravi,az niama kak da znam.Pomisli si!!!!No po prinzip az nikoga ne slusham horata za moite vruzki,kamo li puk roditelitye mi kato kajat neshto da im obrushtam vnimanie.I vinagi sum pravTui che mila kako-digai si kufarite jivei si an kvartira s nego i kaji an rodsitelite si-vii niama da jiveite s nego-AZ shte jiveia.I tolkoz.No triabva da se psotavish an tiahno maisto id a gi razberesh,poneje ti msilait samo dobroto VINAGI!!!!!Drug e vuprosa dali sa pravi,spored mene slushai sebe si

NIKVI KOMPROMISI

Да доуточня въпроса ми не е дали аз съм права, дали родителите ми са прави, а как може да се стига до такива отношения родители-деца.

правописът ви нещо куца, много куца, госпожице... пък докторантура правите... не е хубаво това...

прост селянин, ама много прост ви казвам !

А защо родителите ти смятат, че избраникът ти е престапник, жиголо и използвач?
Да не е бил в затвора за нещо или да е цветнокож? Ти ли го издържаш?
За да вървят работите към това майка ти да мре, значи нещата около него са доста драматични.

Не му мислим много; съпругът ми е тъмнокож, баща ми се намира в прединфарктно състояние; расови предразсъдъци и текезесарски модел на мислене не прощаваме; оставили сме горкия човек да мре от скръб и срам; живеем си живота.

Бе то и тъмнокож да е, ако е човек родителите ще мирясат. Ама тук май проблема не е в цвета на кожата. Нещо не ми се вижда читав "избранникът".

това за семейството срещу избранника - разбирам, само че, ако правилно съм разбрала - как така зетят ти ще държи ТЕБ отговорна за майка ти, въпреки че не се понася с нея?! и в крайна сметка - това е твоят живот и сама си отговорна с кого и как ще живееш в ТВОЕТО си бъдеще! родителите трябва да се почитат, но в случая иде реч за теб и твоят живот. Може и да е егоистично това, но c 'est la vie!

bria

NIKVI KOMPROMISI

Редактирано от don_Pablo на 28.12.02 15:30.

Според мен най-добре е да не им обръщаш внимание и по възможност да ограничиш временно контактите с обяснението, че щом не го приемат не могат да приемат и теб, защото ти искаш да си с него.
В ситуации като тази, която си описала можеш просто да кажеш "и аз отначало не те одобрявах и като те слушам май съм имала право, но не можеш да контактуваш само с тези, които са ти приятни и за съжаление спазвам благоприличие към теб"...
На родителите си обясни, че това е ТВОЙ, а не техен избор и ако наистина те обичат те трябва да го уважат.
Бъди твърда и не отстъпвай-

Да дариш живот - това е най-голямото щастие за една жена