Лежа в леглото. Ядосана съм. Нервно ми е цяла вечер. Той е причината, естествено. Последните месеци все той е причината. Но да оставим настрана конкретните обстоятелства. Чакам го. Уж щеше "ей сега" да дойде да лягаме, а се зазяпа в телевизора. А на мен ми се спи. И ми е нервно. Чувам шума на водата в банята. Значи все пак е приключил с телевизията за тази нощ. Утре пак трябва да ставаме рано. Защо винаги се успивам, да му се невиди? Откак сме заедно, това се случва непрекъснато. Е, нормално, като заспиваме по нощите. Влиза в стаята, знам, че ще ме погледне и ще очаква да види по-ведър поглед, но просто не мога да го докарам - нервността ми личи. Дали ми личат тежките мисли в главата? Дано не. За първи път го виждам да влиза направо от банята в стаята гол. Само с дрехите си в ръка. Пресъхна ми гърлото. Хубаво тяло, много хубаво. Силно, мъжко тяло. И някаква невъзмутимост, сякаш това го прави всяка вечер. Чудно, защо влиза в този вид, като лампата е светната, а пердетата не скриват много за минувачите на улицата? Айде, аз го правя тоя номер, защото не ми пука, но той винаги се е дразнил от това. Харесва ми да го гледам гол. Никога не спи гол до мен - не знам до навик ли е или просто му става студено. Задължителната тениска плюс боксерки. И облечен е хубав… НЕ искам да вижда лицето ми, ще доведе неминуемо до разговор на тема "Какво ти е?", а на мен не ми се говори никак. Обаче има неща, които не може да се избегнат. Въпреки заровената ми във завивките глава, той ме отвива и сърдито провърморва, че ще се задуша така. Прав е. наистина ми става задушно така. Защо винаги е прав? Това ме дразни много понякога. Може би е от ЕГН-то. Мълчим. Това е най-тъпият момент. Не му се спи, знам. А лошото е, че и аз се разсъних. Защо понякога така ме ядосва? При положение, че толкова много го обичам. Един негов приятел ми каза, че имал труден характер - прав е. щом той ми го казва, дето се знаят отдавна. Пък и вече го изпитвам на собствен гръб. Трудно е понякога да се общува с него. Може би е от зодията му. Искам да се скрия от него точно сега. Не искам да ме гледа по онзи изпитателен начин - на този поглед никога не издържам. Дразня се,
е толкова ми личи какво си мисля, дали съм доволна или не, дали съм щастлива и т.н. майка ми казваше, че имам "говорещи очи".
Сега си слушам Пинк и пиша. Пинк ме кефи - в тая песен има някакав агресия. Женска агресия. Харесват ми простите послания на някои песни. Отразяват конкретно състояние. Без сложността на дългите високопарни фрази. И си мисля за снощи. Хубаво беше. С него винаги е хубаво. Самото му излъчване е изпълнено с някакъв заряд. Нееднократно се опитвах да му обясня как ми действа. Но той не ми вярва много. А, да! Вечният проблем - доверието. Не разбирам защо така не ми вярва понякога… Досега не съмимала такъв проблем с мъж - да не ми вярва за елементарни неща. Това ме вбесява до полуда. Както днес. Защо го прави, не разбирам. Не ме ли познава вече? не разбира ли, че не съм толкова проста и тъпа, че да съсипвам една прекрасна връзка с плоски и тъпи лъжи?! Имам поне толкова акъл, че да не го правя. Ама, а де! Адски ме дразни това. Недоверие. Или не разбира, че наистина описвам чувствата си, или нищо не разбира. Или аз не разбирам. Вече не знам. Откак сме заедно насторението ми зависи почти изцяло от неговото - прибере ли се кисел, и аз се скофтвам. Един път му го казах, втори път му го казах. Не разбира защо било така. Е?!? Как може да не разбира?! То е просто - седяла съм цяла вечер да го чакам да се прибере, зяпала съм през прозореца поне 40 пъти, обходила съм апартамента поне 5 пъти, ослушвала съм се непрекъснато, а той като се прибере - кисел. Не бил в настроение. Имал лош ден. И като питам какво се е случило - "нищо". Е, това вече ми действа като на бик - червен плащ. И се скофтвам. Ми нормално. И аз имам проблеми, безброй - на работа, извън нея, къде ли не. Но никога не си ги прехвърлям удома, защото за мен той е прекълено ценен, за да развалям атмосферата с лошо насторение. А той си го носи отвън и съсипва вечерта. Е, да, прекалено е да очаквам той да е като мен. Все пак сме хора с различни характери. Но това ме натъжава много. Всеки път, като стане. Улавям се, че понякога дори с притеснение чакам прибирането му, защото ако е в лошо насторение, значи вечерта ми е отишла по дяволите. Дали някога ще разбере, че всеки нюанс от настроението му ми влияе много? Ама наистина много. Това не е добре. Но засега нищо не мога да направя. Не мога да съм непукист, не мога да съм безразлична към неговите настроения. Де да можеше… Не е хубаво да се влияя така, но това е положението. Нищо не мога да направя. Винаги ми действа промяната в настроението му. Тъпото е, че понякога я приемам за следствие от моя грешка, защото се е случвало и това. Питам се дали не съм прекалено чувствителна на тема "той". Отношениеята с мъжете са прекалено сложни за мен. Как ли се справят другите? За мен цел номер едно е да няма разправии - мразя скандалите. Това е по-лошо от всичко друго. Затова започнах, вместо да му се разкрещя както ми е първоначалната първосигнална реакция, да задържам в себе си негативите, да се опитвам да съм по-спокойна, толерантна и търпелива. Не ми отива тази "дреха" честно казано. Много пъти това просот не съм аз. Но трябва да се превъзпитам - на всяка цена. Иначе никога няма да стане възможно да се живее с мен. Много е смешно като го кажа само: да се превъзпитам. Нима е възможно на тези години? Е, нямам избор - не искам да съм такава каквато съм в момента. Да, просто още един ден, в който се самокритикувам. Докога? В кой момент ще ми писне аз да съм сгрешилата… Мечтая си поне един път той да ми се извини за поведението си…

за поведението си - такава е логиката на живота. Прекрасно си го написала (сигурно и преди си правила опити да пишеш). Във всеки случай решението ти е правилно - опитай се отчасти да се освободиш от неговия spell - да имаш и свое битие, отделно от неговото. Прекалено си заложила на този човек - любовта е всичко - вярно - но не съвсем всичко. Ако си себе си и малко друга - мисля - ще бъдеш още по-щастлива.
Много познато ми прозвучаха някои неща - случва ми се да пропадам понякога (поне два-три пъти в годината) и да се връщам към 3-4 часа след полунощ и с огорчение откривам, че моята половинка ме чака. След всичко, което сме преживели двамата (с две големи деца и над 16 г. брак) едва ли има повод да си мисли проблем. И мен това ме дразни... Не се учудвай, че и твоят приятел/съпруг се дразни от тази преданост - тази отдаденост много - ама много - притеснява нас, мъжете...

Късмет, все пак!

Не пропускай случай да кажеш на някого, че го обичаш!

Abe Stefcho ti na svoite izpulnenia li pliaskash ve,batko?

All rights reserved reserved

mmm che jako
i kolko poznato samo!

uspeh s prevyzpitavaneto

From now on, I want you all to call me "Loretta"!

не би трябвало да се състои само от НЕГО. Имай си и свой живот.
Прекрасно е, че го обичаш толкова! Ама наистина се зарадвах да прочета, че това нещо го има още в и действителността, а не само в приказките (или холивудските филми).
Извини ме, но мисля, че не сте си изградили протокола. А може и още да не сте порасли дотолкова, че да си заключвате служебните проблеми зад вратата на офиса.
Ми, хубаво, прибрал се начумерен! На кой не му се случва! Пък развесели го, насочи мислите му в друга посока, зарадвай го с нещо! Сипи му една ракийка, направи му салатка, сготви му любимата манджа. Или го хвани за вратовръзката/яката на ризата и го вкарай в леглото, пък да видиш по-о-осле какво ще му е настроението. Или всичкото заедно, а тогава резултатът ще е, че дни наред никой няма да може да му скофти настроението.
Прости ми преките съвети, но, моля те, опитай веднъж-дваж моята рецепта и, ако не стане, заплюй ме публично в нета, а аз ... ще ти поднеса извиненията си.
Желая ти здраве и късмет! Другото ще си го напазаруваме.

че хич ме няма, Тотнъм, ама пък чак до там не съм стигнал да си пляскам сам на глупостите.

Не пропускай случай да кажеш на някого, че го обичаш!

Много скоро ще ти избяга......

ДАЙ МУ МАЛКО ВЪЗДУХ НА ЧОВЕКА,БЕ!!!

Няма ли начин да не го чакаш ти вкъщи с надничане? В смисъл да се прибереш след него или отрано да се срещнете някъде навън или ..... - ти си знаеш какво. Чакането адски изнервя, затова трябва да го избягваш, иначе ще зацикляш все повече.....Когато един мъж е в състояние да те манипулира - дори и незъснателно, най-лошата услуга която можеш да си направиш е да изградиш целия си живот около това какво е настроението му днес.

Не го чакай вкъщи с "говорещ поглед". Това не може да доведе до нищо добро. Е, малко рязко се изказах, но определено го казвам защото така мисля, или поне така показва моя опит от доброто старо време:))
Успех!

You don't fool me

A sasto sam v podobna situazija, kojato e baja uslojnena ot fakta che ne jiveem v BG i prosto naitina njama s koj drug da se sanimavam osven s nego. Mojat svjat sasto se varti oklo nego - sa stastie i - i negovija okolo men - prosto njama okolo koj drug, no tova ne mi haresva isobsto, sastoto kato ispadnesh v takava ogromna savisimost posle moje da stane ujasno strashno i men naistina me e strah.
Sega edva isdarjam sastoto toj trjabvashe speshno da se pribere do BG i ste se vidim verojatno sled olkolo 20 dni - smejte se - malko sa, ama as gi broja po 10x na den minimum.
Sman che trjabva da si namerja sanimanija i t.n. - dobre che hodja na rabota sastoto inache savsem stjah da se pobarkam (ot druga strana ako ne hodeh na rabota - stjah i as da san v BG :-), no mi emnogo trudno - nadjavam se da mine barso. Da mi imate problemite nali - no istinata e che chovek vinagi si sasdava problemi, koito kolkoto i da sa malki go tormosjat pochti tolkova mnogo i go pravjat nestasten. No javno taka sme programirani - ili pone as - ako njakoj snae rezepta sa preodoljavane na samotata - da ja spodeli molja - sas sigurnost mnogo hora ste i se saradvat!

Рецептата е като станеш сутрин и да се целуваш в огледалото. Всяка сутрин!

Life is too much important a thing ever to talk seriously about it.