Сега съм на 35 години, това за което искам да споделя става преди 16 години.
Бях млада, лято, море, и нали знаете любов и тъй нататък. Случи се така , че няколко месеца по-късно заминах с родителите си в чужбина/те отидоха на работа/, и там за разбрах, че съм бременна. Не можеше и дума да става за аборт, беше и късно, а ми беше и жал да детето. Родих едно хубаво момченце, записах се да следвам, станах адвокат, родителите ми помогнаха и се грижеха за детето. Не се омъжих, не че нямаше за кого, но така и не срещнах подходящия мъж. Беше ми добре , с детето, и с работата, изцяло бях ангажрана, и така и време много не ми оставаше за мислене и въздишки.
Никога не потърсих момчето , което стана неволно баща на детето ми, защо ли, мислех си да го търся, сигурно си има свой живот, а аз мой. Кому е нужно да разбиваме дните си , надявах се той да е добре, и да е създал семейство.
Докато, един ден... Връщам се в България, но се случи така , че ми се наложи да ползвам услугите на застрахователна компания, и изневиделица, не щеш ли, ТОЙ!!! В първият момент се стъписах от изненада, и май, че и от ужас, дори и не ми е идвало на ума , че мога да го срещна, тъй като той беше родом от малък провинциален град. Сега един такъв, понатрупал години, килограми, солиден господин. Направ замръзнах. Синът ми беше с мен.
Приликата помежду им беше огромна.
Разприказвахме се, той изненадващо за мен ме позна, разпитва ме за детето.
Дори според мен не се и досети, но знае ли човек?
Вече от дни се измъчвам - дали да им кажа, ако им кажа, ще разбия живота на всички ни, ТОЙ си има семейство, две деца, моят син знае, че баща му е починал преди да се роди. Но мен ме гризе непрекъснато съвестта.
Дали някой не може да даде разумен съвет, защото аз май съвсем съм си изгубила ума.

Незнам дали някой би ти дал разумен съвет, но не мислиш ли , че е по добре да кажеш истината, дори и да боли много.
Представиси че по някаква случайност, единият от двамата разбере, тогава какво би се получило. Според мене ще стане още по лошо.
Но все пак не бих се усмилила да те съветвам, това е твое право и ти сама трябва да решиш как да постъпиш.Трябва добре да усмислиш нещата, да прециниш ситуацията, от всички страни и тогава да вземеш решение.
Пожелавам ти успех.

много мистириозна

Да кажеш на кои?
Кажи на човека, че има още едно дете. Нека знае като изрично подчертаеш, че нямаш никакви претенции. дай му време да се овести от шока и според реакцията му ще действаш по-нататък. Ако желае, може съвсем дискретно да поддържа връзка с вас, да бъде осведомен за сина си и т.н.
В зависимост от реакцията му, но в никакъв случай по-рано ще кажеш и на детето. Много страшно би било, то да се настрои и да закопнее за баща, а да бъде отхвърлено.

Според мен трябва да се каже на бащата.Но не трябва да се
казва на жена му и на техните деца пак според мен.А на сина си
и аз се чудя дали е правилно да му разкриеш тайната.По-скоро ДА.

Прави каквото трябва пък да става каквото ще

си замълчавате, ама моят съвет е да не казваш нищо. По-романтично е... Пък и да кажеш - от това само няколко души ще се натоварят с излишни емоции - повече отрицателни. Става сложно, но в никакъв случай не е хубаво. Смяташ ли, че таткото ще се зарадва на своето нечакано дете? А на тебе? - Ако прецениш, че ще ви се зарадва - е, тогава има резон да му кажеш. Ти най-добре си го познаваш човека.

Semper Fidelis

Стефчо ебати и романтиката,която я има тука.

Прави каквото трябва пък да става каквото ще

ще цъфне, когато историята се размирише... Но това не ти е роман на възпитанието от времето на Дидро и Русо.

Semper Fidelis

Изведнъж света около мен като че ли се срина. Загубих дори самообладание, чувствах се и виновна, и раздвоена. Като че ли с годините , сама си бях внушила, че наистина това момче е починало, нали знаете за лъжата , повторена толкова пъти, става истина, и започваш и ти да си вярваш. Приех случилото се като едва ли не вандалско нахлуване в доре подредения ми живот- времето на обясненията беше свършило.Сина не питаше за баща си, аз го бях съвсем забравила. Много ми е трудно, а не искам никой да бъде засегнат.
Благодаря ви за мненията.

ne mislq che ima smisyl da se kazva kakvoto i da bilo. izlishni problemi bez nikakyv smisul. osven za teb samata. toi (bashtata) i toi (sina) mogat samo da zagubqt.
ostava ti da si reshish dali pechelish neshto

_____________________________
Индивидуалисти от всички страни - обединявайте се!

Ако не се казва Стефан, може и да се зарадва.