Правите ли разлика?

Когато Господ затваря врати, отваря порти.

са взаимно. Защо търсиш разлика ?

Вярно е това, в което вярваш !

Revnuvam sobstvenite si neshta, no samo tezi, na koito durja.
Posledniat primer e:
Kogato si biah v Bg i maika mi iskashe da mi polzva parfiuma (tochno ot letishteto biah kupila OSHTE edin i biah vuorujena do zubi) i grimovete se ozubih kato kuche i ne i gi dadoh. Tova sa neshta, na koito mnogo durja.
Posle se pochustvah kofti i i podarih parfium, ama druga marka.

Ta taka, ako niakoia mirishte na moia parfium direktno shte ia namrazia do grob.

Abe, dolu-gore tova e - ima neshta, koito absoliutno na nikoi ne davam da mi gi pipa.

Obiasniavam si kato edinstveno na roditelite si dete.

See no Evil, Hear no Evil, Lay no Evil Down on Me...or I'll Toast You in Hell

Правя, и то голяма
не мисля че имам право на собственост върху когото и да е, даже и върху детето - и то си е отделна личност и не ми принадлежи, макар че ми се иска:)))
не мисля че мъжа ми ми е частна собственост нито пък аз - негова.
Обаче избягвам да споделям тия мисли защото подозирам че той не е чак толкова напредничав като мен:)))

You don't fool me

Как може човек да се озъби за такава глупост на майка си!
Аз за мойта бих дала всичко - камо ли някакви си гримове и парфюми!
И после - индивидуалността не се влияе от такива външни фактори!

Когато Господ затваря врати, отваря порти.

Тя се състои в следното. Ще ти дам един пример от тук - Стефан каза, че жена му се издразнила, когато намерила снимки на виртуалните му приятелки от клуба. За нея е абсолютно ясно, че вероятността тези виртуални контакти да преминат в реална изневяра е много малка. Т.е. тя няма поводи да ревнува. Чувството й за собственост, обаче, е наранено, защото се влиза в нейна територия. Ето защо реагира с раздразнение.
Още един пример - понякога ревнуваме хора, които не обичаме. Например такива, които са били дълго време влюбени в нас, били са ни антураж и в един момент харесват друг човек. Това нарушава чувството ни за собственост.
Дали стана ясно?!




Когато Господ затваря врати, отваря порти.

Ooo, ti niamash maika kato moiata, vsichko iska..., govorim si dnes po tel i tia me pita kolko shte struva da premestim kotkite i t.n., otgovariam az, a tia direktno reshava, che takiva pari i se polagat i na neia i to ot muja mi!!!
Maika mi e, obicham ia ... ama dobre, che e na drug kontinent.
Ako si gledala "Vsichki obichat Raymond" i se seshtash za maika mu - tova e moiata maika.

Predstavi si, daje iska da se burka v chujdi smetki i chujdi pari...., dobre, che niama koi da i pozvoli.

See no Evil, Hear no Evil, Lay no Evil Down on Me...or I'll Toast You in Hell

Когато Господ затваря врати, отваря порти.

Клер, аз наистина никога не съм чувствала някой човек като "мой" - дори и най-запалените си ухажори
Може нещо да съм увредена - не знам, но това усещане ми е напълно непознато.......ревност - да, но чувство за собственост - тц.....

You don't fool me

Ти си типична въздушна Везна!

Когато Господ затваря врати, отваря порти.