Живеем заедно от няколко (5-6) години.Още не сме сключили брак, нямаме и деца.Понякога си говорим, че вече е време да си родим дете и да сключим брак, но аз се колебая.Не съм му казвала това, но съм чувала ,че ако не си 100% сигурен по-добре не се жени.Обичаме се, добре ни е заедно, нямаме проблеми нито с моите, нито с неговите родители.И двамата сме много нервни и често се караме - понякога за дребни неща, обиждаме се и не си говорим с часове и дори дни.При такива ситуации ми писва и си мисля да се разделим, но сърцето ми се свива и си мисля, че много ще ме боли-просто не мога да си представя друг живот - какво ще правя, къде ще ходя, с кого - животът ми ще е празен.И обратно, когато не се караме с дни ни е много добре, обичаме се и си правим дребни жестове всеки ден, грижим се един за друг и това е необходимост за всеки от нас.
Кажете ми - това ли представлява едно нормално, истинско семейство?

Ami tochno taka si predstavjam normalnoto semejstvo.
Vseki chovek se iznervja, i e umoren, i se drazni ot razni neshta, i mu pisva ponjakoga.
I posle pak sa zaedno... shtoto sa "soul mates".
Chovek ne trjabva mnogo da se vryzva na kofti momentite. Ima sluchai, kogato izobshto ne iska da e s drugija - omryznal mu e otvsjakyde, ne moje da go gleda...
Togava prosto trjabva da si pochinat malko edin ot drug - da se pogrijat poveche za sebe si, da se vijdat s lichnite si prijateli, da se zadylbajat v rabota - takiva neshta...
A posle pak se obichat i si pravjat jivota hubav edin na drug.

Like my eyes ain't green and my hair ain't yellow
It's more like the other way around...

Нормално истинско семейство няма:)))))))
така си мисля аз поне:)

ако чакаш някой с който да живеете идеално - забрави:)
все пак поне на твоя приятел му познаваш кусурите, а с някой нов никога няма да знаеш откъде ще изскочи заека - разбирай проблема;))
Ако вече ти е омръзнало с него - това е друго, но ако просто страдаш от идеалистични настроения, хич не се тревожи - след брака скандалите стават само повече, никога по-малко:))) важното е да се разбирате като цяло:)

You don't fool me

Това в гражданското е само за да ви е по-трудна раздялата, ако недай боже...

Ad astra per aspera

Народът е казал "Там, дето няма комин, там не пуши". Едно нормално семейство е точно това. Но ти си толкова време с този човек, че при вас бракът ще е само един подпис. Плюс това никой не е застрахован, дори да си 100% сигурен

The cat always comes out on top

Благодаря ви!
Разсейвате моите съмнения ...... и все пак?!!

Според мен винаги съществува по-добър вариант от този на,който
сме се спряли.Поради тази причина никога не "боготворя" партньорката.


Прави каквото трябва пък да става каквото ще

И до кога ще го търся? Вечно ли?

не бих могъл да кажа нищо повече.
Аз лично си мисля, че моят 16 годишен брак се крепи именно на тези почивки, които си даваме и се занимаваме основно с децата, без да се притесняваме един друг с булката, докато не се пожелаем отново.
Чел съм, че моят герой Джон Ленън заминал за повече от година в Калифорния по настояване на жена си Йоко, защото "той я уморявал с чувствата си". Всеки брак има нужда от профилактика - и тя не е непременно свързана с връзки с други хора. Просто time-out... Иначе всички хора си писват понякога и ако това избие в караници, децата ще попият всички негативи.

A posle pak se obichat i si pravjat jivota hubav edin na drug. - Лорета е родена за писателка

the tip of the sword

Редактирано от Stefan на 12.04.02 17:51.

ti me vze za meze mene...

Like my eyes ain't green and my hair ain't yellow
It's more like the other way around...