Аз винаги съм искала да знам истината - независимо колко болезнена е тя, независимо какви ще бъдат последствията след като я чуя, независимо дали ще стана друг човек после. Установих обаче, че изневярата е единствената истина, за която нито искам да знам, нито искам да чуя. Далече съм от заблуждението, че има мъже, които не изневеряват. Ако има тука някоя жена, която смята така - съжалявам, илюзиите бяха до тука. И въпреки, че осъзнавам, че рано или късно един мъж си позволява такива забежки - колкото и незначителни да са те, не искам да знам!

Пиша всичко това, защото вчера изпаднах в спор с един приятел. Той е абсолютно прям и много откровен човек. Ако крие нещо просто няма да бъде себе си, затова той смята, че е правилно, когато си позволява 'временни отклонения' да казва на партньорката си - един вид чистота на отношенията. Опитах се да му внуша, че няма жена, която да не иска да се чувства единствена и дори и да преглътне някое такова временно отклонение, първо така моментално и се дава карт бланша тя да прави същото и второ - ще си отиде в първия момент, в който срещне някой друг, който я кара да се чувства единствена, дори и това да не е така. Разбирам идеята за чистота в отношенията, но просто смятам, че има граници, които не трябва да се преминават - поне, за да не нараняваш другия. Хайде, ако връзката е несериозна и има предварителна уговорка всеки да си прави каквото си знае, а после да споделя изживяванията си - тогава разбирам и приемам идеята на моя приятел. Но в случая говорехме с него за сериозна връзка/брак - ми честно ви казвам не мога да си представя, че като се омъжа някой ден, мъжът ми ще се прибере и ще каже: Имах едно незначително отклонение, не се притеснявай - не е сериозно. Незнам за вас, но аз не мога да изтърпя такова нещо. Фактът, че ми е изневерил е по-силен от факта, че споделя, за да поддържа откровеността на отношенията ни.

Въпросът ми е до всяка една дама тук:
Искате ли мъжът да споделя с вас, когато е спал с друга, или предпочитате да ви спестява тази истина? Защо (независимо от отговора)?
Ако някой мъж желае нека отговори той как подхожда по този въпрос с жената до себе си.

Ако с нищо не променя отношението си към мен и е щастлив-не ме интересува как прекарва свободното си време:)))

И на мен точно това ми е идеята - ако ми пази достойнството, уважава ме и чувствата му към мен са константа, не искам да знам. Е, вече ако се е влюбил и ако 'моментното отклонение' стане постоянно по-добре да знам и да се разделяме по живо по здраво.

Ами не си се срещала още с хора,които са с широки сърца:)))..и обичат по 2-ма по 3-ма:)))Вярно,че е адски сложно да не се разбере,де:))))

Не ща. Аз и без друго ще усетя. А пропо, що значи "изневяра"?

Умишлено не исках да дефинирам изнерярата - използвах думата в общоприетия й баркод. Защото за някои изневяра е само случая, в който другия влага чувства - ако влага само тяло не е. За мен обаче и това е. И за да не изпадаме до уточнения какво точно е изневяра, с въпроса си попитах дали искате да знаете, когато мъжът е спал с друга.
Имам конкретен въпрос към теб:
Ако си усетила, че той е спал с друга кое би те нервирало повече - да те лъже, че не е, или да ти каже, че е (в случай, че питаш де)?

за мене изневяра е нещо съвсем друго, второ - с мъжа ми сме се разбрали, че ако се случи нещо такова, няма да чакаме да научим от друг - веднага си признаваме.

Вярно е това, в което вярваш !

Нито ще ми казва, нито ще ме лъже. Нито ще го питам.

Просто не си струва да повтарям аргументите ти, защо не бих искала да знам. Съгласна съм с всичко, което си изредила.

Когато Господ затваря врати, отваря порти.

Изневярата си е изневяра - независимо дали е моментно отклонение или трайна връзка. Знам го от опит. Сега съм женена за втори път. На първия ми мъж съм изневерявала и то неведнъж. Първият път беше най-трудно - тогава беше просто сексуална забежка, нищо важно. Дълго се колебаех, дали да го направя - просто другият ме привличаше, а и по това време тогавашният ми мъж беше за дълго в чужбина. Един вид -естествени нужди, не кой знае какво. Но след като го направих веднъж, по-нататък ми стана лесно. И един ден взех, че се влюбих в друг.
Та мисълта ми е - един човек почне ли да изневерява, няма спирка! И само Господ може да опази връзката му - срещне ли друг наистина много привлекателен и стойностен човек, нещата излизът извън контрол. Ето защо сега съм женена за втори път. И гледам да не почвам да изневерявам!

Когато Господ затваря врати, отваря порти.