Нали това / Общества / Полове / Женски клуб

хич не обичам да отварям теми в клюкарника, но поради ред причини които няма да обяснявам реших пак да потормозя аудиторията със словестната си диария....
а това за което съм решил да поразмишляваме сега е виртуалното съществуване, на което ме навя темата за виртуалния флирт. предварително моля за извинение за нескопосания публицистичен стил, но не ми е професия...

много се изписа за това що е туй нет и имаме ли ний хората място в него. оказа се че място за нас има, но то е едно такова никакво (туй си е лично мнение). много анализи се направиха и на това кой какъв е в тоз пустий нет и за какво се бори и чий го търси. оказа се че хора много и все различни и никой към никоя категорийка не иска да се оприличи. може би защото всички характеристики са доста кофти за средностатистическия нетаджия. но и това го преглътнахме, че то на кой му пука къв стереотип му преписват, важно е да си прави кефа или НЕкефа на другите. всичко това до тук е добре, но хората са интересни същества, каквото и да става все си задават въпроси - какво, защо, как... та така е и с туй природно явление - как ни влияе нет-а и как ний мънинките человеци влияем на него. появиха се нови неологизми, думички и словосъчетания, които скоро навлязоха в реалния живот и най-важното в реалните чувства и взаимоотношения. постепенно тук-таме започнаха да се появяват и симптомите на зависимост от тази тъй наречена дрога (интересно защо тези неща се взимат само на майтап). някои започнаха да осъзнават, че живота им придобива полувиртуален характер, а може би полуреален или да си го кажем цинично - виртуално-реален. но и това не е чак толкова лошо, нали дишаме все още, това е важното.
ще се опитам да пренеса всичко, което ни се случва в някакви мерни единици в една абстрактна стереометрия, за да разбера има ли разлика между реално и виртуално. ако например живота е n-мерно пространство, където всеки аспект от съществуването е дадено измерение, нека приемем че човешкото съществуване е в 3-мерно пространство (не е задължително измеренията да са еднакви за всички хора) то в тези 3 измерения може да поберем целия наш реален животец. в това пространство виртуалния свят се явява една равнина или може би една хиперболична повърхност с непълно дефинирано дефиницинно множество. ако сега вземем 2-ма индивиди, които някъде във виртуалния свят преплитат своите мелодраматични съдби, в нашата абстракция това би било пресечницата на техните виртуални повърхности, то това е една крива, къде цяла, къде леко прекъсната или дори начупена. за сравнение реалното пресичане на техните пространства би трябвало да е повърхност. и какво излиза, ако тез две невинни души се пресекат някъде в реалността се получава повърхнина, а ако го направят в нет-а се получава крива. доста орязан вариант на човешки взаимоотношения мене, ако питате. няма да правя повече изводи върху теоритичните си разсъждения и без това не виждам много смисъл в това да се параметризира реалността, но който иска нека се замисли и от тази гледна точка.
ако направим човешко-исторически анонс на феномена ще открием желанието и борбата за свобода на личността намираща победа на виртуалното бойно поле - там където всеки се чувства свободен или намира свободата, която няма в реалния свят. всички тук са един вид хипитата на 60-те и70-те. ще попитате защо онези хипита се превърхана в кибер-неохипита, ами защото не е модерно вече да се носиш като чувал за брашно, да живееш на палатка и да не се къпеш по 3 месеца. напротив сега е модерно да си имаш имейл адрес, да обсъждаш на кафе с простолюдието какви пичове и пички има в чатовете или форумите и всеки да те мисли, че си на ръба на бръснача на модерното информационно общество. заблудата става пълна когато сам си повярваш, че си част от това виртуално общество, а забравиш за реалният кенеф в който живееш или може би това е другата причина, да избягаш от тази тотална душевна, морална и физическ смрад налегнала обществото и един вид да се извисиш (възход или падение туй е въпроса), загърбиш и/или забравиш житейските проблеми. е всеки си има начини да живее и не упреквам никого. но дори когато живеем собствения си начин, не трябва ли да го правим целенасочено, а не водени от течението, което асимилира нашата индивидуалност и ни превръща в жалки битове - бледа проекция на иначе на места достойното ни реално съществуване. не се ли загубваме в собствените си заблуди, не забравяме ли собствените си мечти подлъгани като от лъскава реклама за страната на мечтите. къде е границата, която е добре да не прекрачваме за да бъдем себе си, да запазим здравия си разум и знаем реални ли сме или виртуални (някой сега ще си помисли, че пускам лафове ала-матрицата).
абе доста глупости изръсих до тук, но си мисля, че е хубаво човек да търси отговорите, а още по-добре да търси и разбира въпросите. дано съм накарал някой да се замисли, ако искате може и дискусийка да заформим, нали за туй сме тук, пък и проучването показва, че това беше желанието в клуба.

PS ако се чудите що го пуснах това тука - и аз не знам, но ако има възражения мога и да го махна.

You can run, but you can't hide!