Няма ли нещо много тъжно в любовта, след като знаем, че тя винаги има край?
И все пак се впускаме в нея с такова желание както в нищо друго...

Semper Fidelis

Да но остават спомените............

Трябваше да продължиш темата с ............... А след това мразят!

Ами нали знаеш - "Живей за мига":)

Защо щом тие страхотно днес да мислиш как всичко ще се скапе все някога си?
What's the point?

Любовта е страст - страстта е страдание /думата "страст" произлиза от "страда"/

На тази Земя сме дошли за да страдаме или за да обичаме. Всеки може сам да избере.

Ами то секи знае, че и животът се някога свършва /за някои даже твърде бързо/ и въпреки това всеки се е вкопчил в живота.........

Защото винаги се надяват, че този път ще е завинаги!

Когато Господ затваря врати, отваря порти.

Дали??
Това никога не съм си го мислила ............какво ли ми има?

Любовта е като сафари -
тук се сбъдват всички кошмари...

Мисля си, всъщност сега се замислих де, че на човешкото същество като че ли е отредено да се лута в дебрите на антагонизма живот-смърт, оттук и на любов-болка. Едва ли ще открия топлата вода с тази си мисъл, но в силните чувства има много повече болка, отколкото щастие като че ли....или не?

Без много разсъждения.

и страданието са едно и също нещо - тогава имаме ли избор?

В това - струва ми се - има дълбок парадокс...

Semper Fidelis