Питам се дали това, че идваме тук четем и пишем, воюваме и създавами приятелства, смеем се и може би плачем означава, че:

1. Нещо в обикновения живот ни липсва - поле за изява, сродни души, веселие, тъга, философия....

2. Или напротив че имаме нещо в повече, което остава нереализирано там - капацитет, който осъществяваме тук - духовитост, емоционалност и др (вж. т. 1)

3. А може би и двете.

Или с други думи - обогатява ли ни това или е белег за духовна бедност не само на нас, но и на модерното общество.

Arte et Marte

Ти кога ще намериш друго време така да си поприказваш с различни хора, които дори не си и виждал. Да се посмееш, да се позаядеш и при това никой да не ти се разсърди.
Колегите рано или късно ти омръзват, още повече, че общуваш с тях и по служебни теми.
Понякога пък външния вид лъже за това какъв е човекът
И разни такива
Като че ли тук получавам от всичко по малко, понякога по много
Абе, изобщо гот ми е

При мен е вариант номер 3 с лек превес на номер 2:)

Аз ще съм една от малкото,които си признават,че са тук,защото нещо им липсва.Общувайки тук,аз се спасявам от тотална изолация.Начинът ми на живот,обкръжението ми са такива,че нямам възможност да общувам пълноценно.Изключвам контактите със семейството,разбира се.За съжаление,това,което околните ми забравят е,че аз не съм само съпруга и майка .Вярно е,че сега съм се посветила на трите деца,че те ще пораснат,че отново ще се върна на работа...но това не означава,че потребностите ми от общуване са престанали да съществуват.Съзнавам,че е виртуалният свят е нереален.но се надявам,че както аз тук съм самата себе си,така ще има и други,които няма да разиграват етюди ..Относително активно съм в мрежата от около година и смело мога да заявя,че за този период се запознах с изключително стойностни хора,в тяхно лице намерих сродни души,с тях разделих тъгата и веселието,дадохме си по частица от себе си..
Освен това в реалния живот ми се налага да се съобразявам с толкова много неща ,налага се да не разкривам същността си поради една или друга причина.А капак на всичко е,че никога не съм сигурна дали хората общуват с мен заради самата мен или заради евентуални облаги от познаството си с хора от моето семейство.
Ето,признах си,аз съм една вируталка

Шапка светулки,за да ми бъде весело,когато пиша стихове за надеждата

Ми и аз такаОт една страна е лек срещу изолацията, от друга страна ми е интересно, защото съм отскоро. Имам си и приятели, с които се виждам, и такива, с които се чувам по телефона...хубаво е да има от всичко

Това (И-нет, в случая форумите) си е медиа, но за разлика от ТВ, радио, вестник и т.н. си я правим (почти) сами. И тъй като без общуване - без медиа - сме n-кг месо, пристрастяваме се.

А в живота винаги нещо ни липсва, иначе щяхме да сме в рая. Капитализъм, няма 6-5, ресурсите винаги са scarce /оскъдни/, животът ни е свързан с тяхното разпределяне.

Естествено, че това тук ни обогатява (влачим повече ресурс). Аре.

мисля, следователно не знам

Всичко е прекрасно в началото,докато не те обидят и наранят!

..и аз да кажа:))
В ежедневието нямам време за такъв вид общуване,така че споделям мнението,че тук по-лесно се разкрива истинската същност на всеки от нас.
Може би точно това ни е потребно.

И аз гледам на Интернет-а по подобен начин. Макар че това, че го правим сами си е до известен смисъл илюзия. В доста случаи цензурата или липсва или е в повече. Всичко е оставено на преценката на юзърите, а там цари пълна анархия. Рискът да бъдеш повлиян в по-голяма степен, отколкото да извлечеш ресурси също го има. Най-важното е, че това си е средство за комуникация и не бива да му се приписват повече предимства или недостатъци, отколкото на останалите. Не ме и блазни мисълта да обобщавам образа на юзърите, пак по горните причини.

Според мен и двете.
Лично мен клубовете ме обогатяват и не съжалявам, че ми отнемат време, напротив.

:) от мен

carpe diem... noctumque