Дайте ми съвет, моля ви! Историята е доста объркана, а може би не чак толкова много, но е дълга и някак циклична. Какво може да се направи, когато се почувстваш предадена? Трябва ли да се реагира по някакъв начин, ако разбереш, че са те лъгали за нещо?
Ще се опитам да обясня накратко...
Преди 6-7 години разбрах, че съпругът ми ме е лъгал в продължение на повече от година относно нещо материално, като цялото му семейство бяха солидарни с него и естествено "в час". Нещата с големи мъки се разминаха и обидата от духовното предателство лека-полека отмина. Снощи след толкова години отново разбрах, че съпругът ми от два месеца ме лъже, т.е. прикрива две неща от мен - едно, което сам прави и едно, свързано с негов близък, касаещо мен. Трябва ли да му потърся сметка и да си изясним ситуацията или просто няма смисъл, да преглътна отново поредната обида и да се примиря!
Това е първият ми въпрос.
Другият е подобен...
В началото на годината аз и моята майка помогнахме на един мъж, изпаднал в голямо затруднение, от което се решаваше по-нататъшната му съдба, да се справи и по-късно да замине за чужбина. Чували ли сте фразата, че ако си подадеш единия пръст, ти нахапват цялата ръка? Е, точно така беше в случая, защото слез навременната помощ, той поиска нова услуга от нас, свързана с извънредно голяма сума пари и ние му отказахме, защото неговите условия не бяха юридически издържани. През цялото време до заминаването му, аз всячески се стремях да му помагам и отново снощи разбрах, че той от другия край на света ме обвинява в алчност и ме "издига на пиедестал" редом с най-големия си враг, а съпругът ми е знаел за това и нищо не ми е намекнал даже /сигурна съм, че не ме е и защитил, защото въпросният човек е негов брат/. Пак съм поставена в условията на изолация и в глупавата ситуация да търся истината. Какво да правя? Съпругът ми все още не знае, че съм разбрала всичко... Няма ли да е лошо обаче за мен да се правя, че нищо не знам, а болката и обидата да ме разкъсват на хиляди късчета? Чувствам се унизена, обидена и предадена... Как бихте постъпили в такава неприятна ситуация?
Предварително благодаря на всички, които изразят някакво мнение!!!

Тази тема я пуснах и в друг клуб, защото не знам точно къде й е мястото.

Проблемът при всички видове предателства е, че ако го направи веднаж, го прави втори път и пак, и пак... въпросът е до кога искаш да търпиш и мълчиш. Постинга ти потвърждава теорията с повторение на предателството. Не знам какво да ти кажа, аз знам как бих постъпила лично аз, но това за теб не е решаващо. На твое място бих се опитала да разясня ситуацията, да му поставя малко или много ултиматум, защото брат му е брат, но и съпругата е семейство и не може да се държи съпругът с нея сякаш му е чужда. Не знам до къде твоята лична ситуация ти позволява да му поставяш ултиматуми и какви могат да бъдат последствията. Аз съм убедена, че той пак ще те предаде, може би в някой по тежък момент, така че сериозно се размисли над отношенията ви и бъдещето.
всичко добро и успех

от мен

carpe diem... noctumque

10х за мнението!
Не за първи път се питам доколко мога да разчитам на такъв човек... Много е гадно, да не кажа ужасно, когато вече си решил, че нещата са изгладени, че се разбирате чудесно, изведнъж като гръм от ясно небе да научиш нещо толкова неприятно и пак... да се почувстваш предадена!

Знам как е да се чувстваш предадена, преди години ми се случи, в малко по друга форма от колкото при теб, но все пак. По- късно пак ми се случи веднаж. Доброто е само, че аз имах възможността да се разделя от предателя почти веднага. Предателството мисля е характерна черта и не може да се откаже човек от нея, за това знам, че пак ще предадат хората до тях и е по- добре да се оттегля аз, преди да бъда пак предадена.

carpe diem... noctumque

Редактирано от sunrise на 29.12.01 19:59.

Но тук става въпрос за съпруг и не е лесно, нали?

Имаш право, за това и не посмях да давам съвети от рода на "махай го веднага от главата си". Разбирам те и искрено се надявам да не страдаш повече.

:) от мен

carpe diem... noctumque