Pravili li ste aborti? Koga? Kolko? Zashto?

Майка ми е правила, но никога не съм я питала защо, била е на около 35, но след това пак забременя.

Правила съм, един. Защото беше резултат от една авантюра ..... Една вечер, когато човек реши че може да опита нещо нестандартно, ей така, заради тръпката. Не беше някой случаен, познавах го отдавна, макар че никога не сме били близки. Казах му да внимава, но не би. Винаги ще го мразя този мъж, заради това което направи. Мразя го, защото заради него трябваше да убия детето си. Направих аборт, защото не можех сама да гледам дете нито пък някой щеше да ми помогне за това.

Az sum pravila 2. Edinia na 17, vtoria na okolo 24. Vtoria beshe mnogo slojen - na niakolko puti.
Mnogo me e strah zashtoto moje da ne moga da imam deza.
Dali ima nqkakav nachin da me pregledat i da mi kajat sus sigurnost shte moga ili niqma da moga?

Da ima nachini, idi na lekar i popitai konkretno.
uspeh

:-) ot men

carpe diem... noctumque

За съжаление и на мен ми се наложи да правя когато бях на 21. Още по-лошото беше че не беше резултат от авантюра. Бях бременна от човек с когото живеехме заедно от повече от година и се разбирахме идеално. Просто човека изведнъж реши че не му се става баща на 25 години.
И досега го чувствам като най-големия си грях а също много съжалявам че се молих на приятеля си да размисли, но толкова ми се искаше да си запазя детето. Естествено веднага след това се разделихме защото го намразих до смърт, не можех и да си представя повече да ме докосне. Мисля че бях права, ако някак го бях принудила да запазя детето, той щеше да натяква цял живот.
Но самотна майка в България нямах сили да стана, затова винаги се възхищавам на жените, които са имали тази сила.
Оттогава не само взимам винаги мерки да не изпадна в подобна ситуация, но и се старая да предупредя всички приятелки да внимават и да не вярват много много на обещания.
Сигурно и аз имам вина задето не съм преценила навреме че човека до мен не ме обича истински и въобще що за човек е, но няма да ровя в миналото, просто оттогава внимавам много, внимавайте и вие и всичко ще е наред
Абортът не причинява физическа болка, само душата после те боли винаги.

Съвършено вярно.

Така ли? Не причинява ли физическа болка? Имала си късмет. Аз още вия....

Съжалявам, при мен наистина нямаше никаква болка, може би това ме е заблудило. Все пак физическите болки отминават а истинската болка в теб - не

Странно ,но тук чета едни неща които постоянно се повтарят ..
а именно "Направих аборт и го намразих до смърт"!!!!!!!
Да наистина жените понякога просто разсъждавате ,ама много скъпернически и едностранчиво ..с тенденцията да прехвърляте вината върху другия , все пак за секс са необходими 2-ма (най-малко) или нещо бъркам сметката !? Редно е да се поеме вината и от ваша страна .. така поне е честно !
Набутвам се м/у шамарите не за друго ,а защото съм го преживял.. (или почти и слава богу че не беше истина)
Значи ,тя имаше съмнение че е бременна , взехме някакъв евтин тест за бременност, който даде положителен резултат! (Просто положението ми бе такова , тогава живеех във Видин , много хубав град ,но уви умиращ , работа никаква ,и аз и тя безработни (това бе и причината за евтиния тест ), търсех работа в продължение на 7 месеца , представете си и за общ работник за 50 лв на месец не успях да се вредя )
Е след положителния резултат на теста вече дойде и въпроса за детето ..
Не съм човек който бяга от отговорности .. затова говорихме доста сериозно
"Не мога да си позволя дете , не мога да му дам никакво бъдеще , нямам работа, нямам жилище,не мога дори да го издържам " това бе моето мнение и нещо от рода точно и казах ...
Уж ме разбра ..или поне такъв вид даде , след което се наложи срам не срам .. взех пари на заем от брат ми .. взехме свестен тест .. оказа се че е било "фалшива тревога"... но вече нещата не бяха същите ... гледаше на мен с други очи, стигна се и до обвинението.. "Теб какво те интересува нали теб нямаше да те режат .. просто ме предаде на касапите !"
Е връзката приключи по познатия сценарии , ами .. намрази ме !

Не знам защо пиша това .. все си мислех да не го поствам ..
Обаче разберете ,че винаги има 2 гледни точки .. както вашата може да има своята правота .. така и чуждата също ...
Видин като град е по-зле от когато и да било .. просто не мога да си представя сега да сам там . с дете .. и пак обвинението да пада върху мен .. че живеем в мизерия .. че няма неща от първа необходимост за детето .. не се съмнявайте вината пак щеше да падне върху ми ..
Така че не съжалявам за нищо .. това бе единственото решение .. жалко ,че тя не го разбра !