просто си вземи нещата и си отивай. никой не заслужава да живее по подобен начин.

сега, когато прочетох всичко в другата тема, мога да кажа пак същото - махни се. не заслужаваш да живееш така. трудно е, но това е единственото, което е правилно за теб самата. и за детето. този процес няма да спре просто ей така. хората не се променят просто ей така. а ти си правила опити. което само доказва, че няма смисъл. на това аз му казвам емоционален вампир, не е истина как те товари тоя човек. едва когато се отървеш от него, ще разбереш какво точно ти е причинявал.

Незная как ще ти се отрази, но ми се иска да ти задам няколко въпроса. Хайде сега да се върнем малко назад в годините., така, дните преди сватбата, отношението му към теб, жестовете му, какво е правил за теб, излизали ли сте по-продължително как прекарвахте времето си, решението за дом, семейство и за поколение как се появи спонтанно или след добро обмисляне на ситуацията от двама ви. Ако имаш желание и сили малко да попишеш, давай. Аз не мисля, че просто хей така с лека ръка може да замахнеш и решиш проблема си, с това оставам, или го напускам, все пак имали сте и хубави мигове заедно - поне така предполагам, имате една сладка дъщеря, която не може, пък и не би било редно да бъде обречена

Безумно трудно е да дадеш адекватен съвет в подобна ситуация, но все пак ми се струва че никоя жена не заслужава да живее по подобен начин. Разбира се, важно е детенцето, но дали за него е по-добре да живее в такава напрегната атмосфера, само и само да има и след 15 години едни намусени родители край себе си..........които обаче са двама с цената на такъв живот!!!
А ако мисълта да останеш сама с детето те ужасява толкова, просто си продължавате така, явно имате здрави нерви все пак и двамата и това е.
Ти сама ще почувстваш правилното решение - в един момент нещата просто почват да се случват. Слушай вътрешния си глас и няма да сбъркаш.

Добре,
Да започна от самото начало.
Бяхме гаджета 1 година. Беше много мил и нежен с мен. Просто се чувствах невероятно щастлива и влюбена. Той също – направо сияеше, когато бяхме заедно. Искаше ни се времето да не спира. Бяхме весели и усмихнати и се целувахме много. Обичахме се … Правехме секс по няколко пъти дневно и всичко беше наред. После решихме да се ожениме – той ми предложи, аз казах “да”, защото си го знаех, усещах, че сме един за друг. Той тъкмо завърши висшето си образование, аз 1 години преди него и работех от преди да се запознаеме. Както и да е. Направихме хубава сватба, започнахме семейния си живот. После след 2 месеца решихме да си имаме дете, аз забременях. Изкарах лека бременност, работех до последния момент. Бременноста не ми пречеше. Имах сили да се занимавам с много неща – това ми доставяше удоволствие. Не мога да си седя просто така и да не правя нищо, за разлика от него.
Роди се детето. Аз го кърмех и се налагаше да не се спи през цялата нощ. Той започна да нервничи, че е вечно недоспал, че се чувства зле. Разбрах го и не му се сърдех. Отиде да спи в хола. Там гледаше телевизия по цяла нощ, защото още си търсеше работа и не се налагаше да става рано.
Това търсене на работа продължи повече от 1 година. Аз си работех частно в къщи, гледах си детето и издържах семейството. Секса спря. Аз се опитвах да му покажа, че го желая, но вероятноста да се получи нещо – беше 1 от 10 опита. Тогава спрях да опитвам и оставих на него – той да ме пожелае. Когато ме искаше – аз не отказвах, но това се случваше 1 път в месеца, и то в нетрезво състояние.
После го напуснах, както вече споменах. Той обеща че ще се промени, ще почне работа. Както и да е. Почна работа – добре платена, промени се. Аз повярвах, че това е трайно и след 11 месеца се върнах. Промяната в семейството ни продължи около месец, после отношенията ни пак се върнаха в предишния си вид. Той си отиде в другата стая – защото не можел да спи с “друг човек”, защото съм му хъркала, мърдала, кашляла. Аз останах при детето, на което не му пречех и така си караме и до днес. Секса е пак почти нулев, и пак в нетрезво състояние. Разликата е в това, че скандалите са вече ежедневни и детето е пораснало и вече разбира.
Това е историята.

Много тъжна история... за детето. И много трудно решение за теб. Като прочетох всичките постинги дотук си мисля, че твоят мъж е един завършен егоист. Това може и да не е толкова лошо, ако не трябваше да бъде и баща, и съпруг. Според мен си му направила много отстъпки в ежедневните задължения и той още не е разбрал какво е да бъдеш отговорен възрастен. Наистина, когато е бил без работа, чувствал се е комплексирано и е имал нужда от твоята подкрепа. Но после? Опитала ли си да го научиш да бъде баща, да му повериш дъщеричката за няколко часа/дни, да я храни, да я облича, да й разказва приказки вечер... Това е малко хитруване, но измисли си някакъв ангажимент, отиди при родителите за някой и друг ден и го остави да се оправя както знае. Той може да се оплаши в първия момент и да се опита да се измъкне като прехвърли детето на бабите, но ти му подхвърли нещо на шега "Хайде сега няма цял живот майките ни да ни отглеждат, трябва да се справим, това е нашето дете, само за няколко дни, моля, докато аз изпълня ангажимента си..." Но ако и това си опитала, то май случаят е безнадежден и той няма да разбере какво е това да бъдеш баща. Всяко зло за добро. Или ще намерите общо разбирателство или ще намериш нов път, по който да тръгне твоя живот. Въс всеки случай имай надежда за твоята дъщеричка, нещата трябва да се оправят

Благодаря за разбирането.
Опитвала съм се да го науча да бъде баща, оставяла съм го сама с детето, след като го приспя след обяд. Да речем от 2 до 8 вечерта излизам по работа. Но като се върна резултата не ми харесва – или детето не е нахранено, или не е преобуто (говоря за периода преди около 2 години) или детето реве. Той е изнервен, като че ли кой знае какво е направил като е стоял с детето няколко часа след като се е наспало. Тази изнервеност рефлектира върху мене. И двамата избухваме, обикновено за някоя дреболия. Той очаква от мен да го похваля, да кажа “браво на теб”, “благодаря ти че остана да гледаш детето”, но аз не чувствам, че трябва да го направя, след като не се е справил добре (според мен). Много трудно се навива да излезе да я поразходи, за да мога аз да изчистя по-бързо, докато ги няма. Веднъж даже я загуби навън, докато си е пиел бирата. Тя пресякла улицата и отишла да си играе в една градинка с други деца. Цял час я е търсел, направо настръхвам като си спомня…
За това не мога да му имам доверие и не мога да разчитам на него. Единствено майка ми ми помага, когато има възможност и свекърва ми по-рядко.

О-ххх какво да ти кажа, звучи правдиво, истинно и съвсем реално. Това което бих могла да кажа е това, че да, имало е красота, имало е любов, нежност за разбиране обаче не знам. Връзката ми се струва малко на бързо, от това което прочетох ти си доминиращата в семейството, държиш основното в твойте ръце, дали не си потъпкала мъжкото в него, давала ли си му шанса за изява на мъжкото му достойнство, незнам дали ме разбираш но има мъже които им е трудно да приемат силните жени, може би в твое присъствие, твоя изява той се чуства слаб, чуства се непотребен, а може би и смачкан и унижен за това, че ти би могла да се справяш с всеки проблем изпречил се на пътя ти, а на него му се просто трудно, или поне не го прави с такава лекота. В старанието си да не го притесняваш най вероятно го отменяш и в нешта които редно би било той да върши. Знае ли съветвам те, опитай се да си представиш нештата така банално е и пошло, но опитай искарала си 4 год. още месец да кажеме няма да е толкова фатален, кажи си нека го направя в името на едно щастливо дете ( а именно вашата дъщеря, какво по-хубаво от това да расте сред обичта на тродителите си). Та да преминем нататък представи си театър, постановка, поредната уморяваща, изчерпваща и каталясваща репетиция, аритсти. Нека Вие бъдете главните деистващи лица изиграй една пиеса "Един ден заедно, заедно всички в къщи" бъди жената, той мъжа, а детето дете, нека да бъде както в старите книги, жената - нежна, мила, грижовна (наблягам на тази дума), детето между книгите и играчките, а мъжът - поема тежката работа, поема мъжката работа, помага на детето, играе с детето, помага на жената и отменя в определени действи жената, чувствайки се нужен и накрая обичан. Как да стане това? Помоли го, помогни му да пречупи бариерата в себе си, нека поиграе с детето, нека да излязат някъде двамата заедно, нека ЗА ЛЕКА НОЩ те отмени и му прочете приказката той, през това време направи нешто хубаво за него, нещто което обича и което ще му достави удоволствие. ( сложи на масата в помещението в което обича да стой купичка с ядки, две чаши за уиски, лед и пусни неговата музика.,, ако има вана напълния, направи хубава пяна и още хиляди варянти, когато правиш всичко това незабравяй направи го с много любов, направи го така както си го правила преди, върни се в годините назад, ако истински го обичаш и искаш да запазиш връзката няма да е трудно то ще дойде от самосебе си, нека тази вечер бъде за двамата, но само за вас двамата. Накарай го да повярва че ти си си негова и, че си майка на неговото дете, накарай го да престане с тази мълчалива ревност, ревност от детето Ви, ревност и от самата тебе, помогни му да се почувства полезен. Е всичко това е само предложение, като заключение това което бих могла да кажа е, по слаба личност е от тебе, за съжаление има и такива, но ти си жена така или иначе ти ще си водещата винаги, но повярвай ми не нужно явното доминиране, не е необходимо чак такова съревнование най-малкото с човека до тебе, сигурна съм та почти убедена че той точно заради това се чувства подтиснат и това е единствената форма под която се проявява, дай му шанс, помугни му прелъсти го поглези го, ПРОЯВИ ЖЕНСКА ХИТРИНА . Желая ти успех, дано с нещо съм успяла да ти помогна,наистина от все сърце ти пожелавам всичко помежду ви да се уравновеси, да имате едно здраво семейство, да порасне дъщеря ви сред двама чудесни родители, а защо не да имате и други деца. Искам да ти кажа че най-добрите психотерапефти са децата, карай го да бъде повече с малкото мониченце, нека да играят, ако видиш че почва да се усмихва, то 1-та крачка е направена. Другото вече зависи от тебе. Най лесното е да махнеш с ръка и да кажеш край тръгвам си, до тук, а после, после какво? Бори се дори за чувствата които си изпитвала, за трепета на сватбения ден, за 9- те месеца на бременоста, за раждането на детето, за обичта уважението към него, за обичка към самата тебе.

Ти си невероятен оптимист. Честно