а вие сте писали,писали,писали,писали,не мога да смогна да прочета всичко
Дали ще се намери някоя добра душа да ми предаде в резюме най-интересното?За което ще му/й бъда задължена цял живот..

писания се свеждаха до това, че на почиващите край морето им е добре, даже много добре... А на останалите им е тъпо и скучно и затова главите им не могат да родят нито една сносна тема.
А най-важното, което се обсъждаше, беше, че с нетърпение всички очаквахме една такава почиваща от Пловдив, която да ни разкаже как е прекарала на плажа с гларусите и до къде стигна любовта и дали нещо се вижда по лицето й освен две сини очи и бронзов тен...

Не съм аз!

Започнатото трябва да бъде доведено до успешен край!

Ти май си единствената, която отиде на море и не се изкуши да влезе в ИН клуб и да се обади.
Поздравления.

донесе ли на бедната си,сухоземна съгражданка?!Радвам се да те прочета.

с голямата баданарка!Не че се оплаквам,де,мноооого е приятно даже
Как прекарах на плажа с гларусите ли?Амиии,гларуси имаше,но те се въртяха около самотните майки от руски произход или пък около самотните девочки,които бяха в изобилие,та за прекарване и дума не можа да става.
За любовта ти казах,че смятам временно да забравя,макар че ти не прие тезата ми,че дори и тя,любовта, има нужда от почивка.И докато мъж ми не се появи последните няколко дни,наистина си почивах-спане,книжки,разходки,плажче,плацикане във водата,много игри на табла/бяхме две мами/-децата си тичаха на воля и почти не ги мислехме..
Тенът ми е много странен цвят-малко напомня за цвета на кожата на братята от Индия,далеч е от мечтаните шоколадови отенъци,но какво да се прави.Но иначе сините оченца греят,усмивката също се белее,и от мен струи добро настроение.Всъщност струеше,защото като се прибрах ,децата ме гледаха малко странно-пред тях стоеше непознат смугъл очилат субект,който имаше гласа на мама и миришеше като мама,но не беше сигурно дали е тя..Но тази сутрин нещата взеха да се наместват в руслото си
Значи казваш да не чета всички теми,така ли?

Да ти призная ,понеже гроздето беше на високо,аз го обявих за киселоВ радиус от няколко км от хотела нямаше компютърна зала,представяш ли си?
Е,като прескачахме до Варна току ми мяркаше пред погледа някоя табела за Инет кафе или зала,но упорито стисках очи и се правех ,че не я виждам-все пак не можех да завра детето в някой скапан клуб и да го лиша от възможността да припка на воля,за да си начеша крастата.
Значи все пак заслужавам мънички поздравленийца,нали?

мидичките,които донесохме,бяха в ограничени количества и се разграбиха като топъл хляб...Но за теб,понеже си приятелка,ще се опитам да изтръскам някоя песъчинка от плажните кърпи,но трябва да кажеш бързо,защото само те ми останаха неизпрани-снощи ме обхвана пристъп на лудост и прах до 02 часа

домиляла си ми от толкова дълго отсъствие,кандисвам и на песъчинка/и/,ама за компенсация-сладки приказки на кафе,някой слънчев ден-по твой избор!

Може,може,тичам да изтръскам песъчинките.А кафепиенето викам да го направим тази седмица-докато все още съм тенясала-нали искаше да ти показвам разлика

Тази да е,но към края!