Здравейте
Поредица от събития в живота ми преди няколко години ме превърна от момиче с много високо самочувствие в пълна комплексарка. За тези събития няма да споменавам, но ми се ще да споделя какво е положението сега. Когато искам да кажа нещо, не го казвам така както бих искала, по склонна съм да говоря глупости. иначе съм човек с железни принципи, но контакта с хората ме обезоръжава.
когато говоря с шефа си загубвам ума и дума (и не само с него)
Когато стане фал, винаги търся вината у себе си. дори когато някой очевадно ме лъже, се замислям дали пък аз нещо не съм в ред.
Страшно много се съобразявам с другите, наистина прекалено.Когато вървя по улиците, гледам някъде надолу, защото ме ужасяват погледите на хората (изглеждам доста добре и не мога да избегна това). Не знам дали отстрани се вижда колко съм комплексирана, но аз така се чувствам. как мога да си помогна?
Има ли някой подобни проблеми? Всеки съвет ще ми е от полза

От думите ти, ми се струва, че си се потопила в самотност (да не се бърка със самотата) - надявам се, не е така?

Започни да плуваш - рано сутрин преди работа.
И (ако можеш да го вместиш във времето) - "дръпни" си сутрешните закусчица (шоколад&плод) + кафенце след плуването в някое от отварящите по-ранко заведения.

На мен, във ситуации на мрак & меланхолия, добре ми действат и "самотните вкусови самоподпийвания" - в началото на Патриарха има едно магазинче с френски сирена, а като си вземнеш и едно шише хубаво мерло ...
(е, става, разбира се и само с чаша Бейлис).

О да - и курс по красиво изписване на неразбираеми текстове с малка четка, например

~*~

_______

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ново мъжко попълнение в нашия клуб.
Пък и какви хубави съвети дава. Ще взема и аз да си измисля едно страдание.

Вярно е това, в което вярваш !

не е за вярвяне чак, колко правилно си преценил ситуацията. Самотност!
Пълно е с народ около мен а съм тотално сама, нямам приятели а само познати.
Считам съвета ти за адски добър. Да си жив и здрав!

познатите до себе си и може би ще се превърнат в приятели. Даже вярвам, че така ще стане. ( е, не всичките де- само тези, които ти си избереш )

Вярно е това, в което вярваш !

гледай да не се влюбваш, докато се усещаш вътрешно уязвима - почти няма вече такива мъже.

Иначе - благодаря за благодарностите,
но ще се радвам повече ако наистина съм ти бил от полза.


Бъди щастлива!

P.S. Дай 5 рими на "кламер"?

~*~

_______

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Радвам се да те видя!

Но - тук съм инцидентно и не мисля да оставам.
"Мястото" изглежда приятно, но си е момичешко -
не мисля, че имам работа тук.
(с ухилено и почти замислено почесване по тила):
За добро или лошо, но -
да живее "Старата школа"


~*~

_______

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

проблемът ти не е от няколко години, а от по-преди - например откакто водиш съзнателен живот. Комплексите не се създават за два дни, поне не и тези, които ти описваш.

Първото, което ми идва на ум е, че си дете на разведени родители и много тежко си преживяла раздялата им. Изпитвала си и срам от другите деца. Това е най-честият и вероятен причинител на подобна комплексираност.
Другият вариант е, единият от родителите ти да е бил социално депресиран, неудовлетворен, тогава да си го е изкарвал на вас в къщи с майка ти и другите деца, като ви е унижавал и така се е декомпенсирал. Една неистина, внушавана на децата с години, за тях става истина. И сме свидетели как много красиви момичета си въобразяват всякакви недостатъци.
Последното, което ми идва на наум - имала си приятел, когото много си обичала, а той се е държал нечовешки с теб, макар че демонично те е привличал. Неспособността да му удовлетвориш капризите те е направило неспособна да се държиш пълноценно с мъжете. Във всеки случай всичко, което ти е нужно сега е да си намериш един мъж, зареден от петите до слънчевия сплит с позитивна енергия - ще бъде истинско чудо в живота ти и ти пожелавам късмет. Защото друга терапия няма. Пъпната връв със семейството отдавна е отрязана и това чувство на несигурност, която те държи непълноценна, трябва да се компенсира от нечие осезаемо присъствие около теб. Ако използваш за илачи чашката и тревата - само ще се отдалечиш от пълноценното интегриране - колкото й комформистки да ти звучи това - от обществото, в което битуваш.
Ако споделяш по-често проблемите си с реални хора - дори и да смяташ, че няма да те разберат - все пак ще бъде нещо като терапия при психоаналитик - и също ще ти даде положителен резултат. Не ти препоръчвам психоаналитик, защото мисля, че в България няма добри. Иначе добрата психоанализа ще те оправи за половин година и ще бъдеш като нова - усмихната, наперена и всички ще те обичат и ухажват - каквато е мечтата ти, струва ми се...

Стискам палци, момичето ми!

Започнатото трябва да бъде доведено до успешен край!

в себе си. И ако искаш да придобиеш малко самочувствие, се регистрирай !

Вярно е това, в което вярваш !

и да не иска да се заседява в клубовете. Може просто да си минава.

Пък и ако не й хареса? То какво ли самочувствие като се регистрираш? Да те гризат акулите, както казва нашата Тедка...

Познай кой!

Започнатото трябва да бъде доведено до успешен край!