Странно нещо са хората. Сякаш смятат, че тяхните чувства са по-важни от онези на другите хора. Когато ги боли, ги боли повече отколкото другите хора. Когато са наранени, са наранени по-дълбоко от другите хора. Забелязали ли сте? Егото на човека е невероятно нещо. Мъчно ти е по-скоро за самия себе си и за болката, която ти е причинил някой, отколкото за това него самия.
Ако някой си ни пренебрегне, или игнорира, или просто си тръгне – ни боли, нали? Особено ако сме свикнали да го възприемаме като близък човек. И ни е мъчно за това, че ни е наранил. Но ни е мъчно за нас самите, за начина, по който се чувстваме, за празнотата, в която попадаме.
А хората, които наистина имат значение са толкова малко.

Тук ще препиша едно нещо от моето приятелче, Медузчето. Мъдро дете е то.

“Хубавите неща не идват просто така.
Имат си причини за да дойдат.
И не остават просто така.
Имат си причини за да останат.
Проблемът е, че не е така лесно да им даваме поводи (от време на време) за да останат в ръцете ни.
С други думи, те не са сигурни и завинаги. Трябва да се борим за тях.
А ако не можем да си намерим причини за да се борим...то...какво повече мога да кажа?
Значи не са ни били така нужни и толкова истински...
Аз...защо ли пиша тази тема?
Хм. Вероятно опитвам да се преборя за нещо?
Дали опитвах достатъчно?
Дали това ще е последният ми опит?
Дали не трябва някой друг да ми помогне?"

ми намирисва на любов...

Не се давай!

Познай кой!

не, приятелю, не е любов
или не любов в класическия смисъл......
а по-скоро привързаност към някого, или нужда да го има, осъзнавана когато той си отива
тривиална история

А този някого знае ли за твоята нужда от него?
Никоя история не е травиална, когато е свързана с хора...
Лошото е, че и мен са ме налегнали тежки и черни мисли и нищо хубаво не мога да ти кажа...

бургаските поети:

"Наклонената кула във Несебър
ще падне във морето някой ден
и корените й от старо време -
затворени сега - ще светят в мен!

И ще заплача дълго, мълчаливо
тъй както би заплакал всеки друг,
когато нещо скъпо си отива -
и никога не се завръща тук..."

Така като те слушам и си мисля че наистина хората са си заслужили съдбата .....

don't waste my time - waste yours !

Човек 24 часа живее със себе си в крайна сметка.
Ако не се грижи за егото си и егото му ще офейка, така си е то.

защо такова тъжно настроение напоследък?

знам ли и аз, малко в повече ми дойде като че ли.....

ще ми мине.