явно може

цялата работа е, че ви свързват само служебни работи.
В такива случаи човек винаги почва да се чуди как ли изглежда този човек извън служебните работи?
Пък и имате толкова общи теми - например колективната непоносимост към шефа и ред други страсти служебни, които в никакъв случай не може съпругът да ги оцени чак в такива дълбини.
И не на последно място - а дали той носи слипове или боксер?
Знаеш толкова неща за него - как пие кафето, какви цигари пуши, дали чете вестника отпред назад или отзад напред... дали се омазва с обедния сандвич до ушите /ех, че сладък е, когато облизва майонезата от пръстите си, а като почнахме да говорим за облизванееее, хммммм/
А не знаеш НАЙ-ГЛАВНОТО!
Така ти се иска да го разбереш.
Но дали когато го разбереш, вече ще спре да ти харесва онова с облизването -ХА, какъв простак само, ще си кажеш. Що не си поръчва сандвича без майонеза, след като се оплесква до ушите.
А боксерите му бяха толкова анти-, че предпочитам хич да не съм ги виждала.
Той пък, моля ви се, се чуди как да ме покани след работа уж на кафе. Ама защо ми е това кафе, след като оня ден дойде най-, най-, най-.... мъжът /новият колега, де/, който никога не яде сандвич с майонеза, има страхотни обноски и още по-страхотен парфюм...
Ех, само да можех да разбера дали носи слипове или боксер под панталоните...



Нали се сещаш, такива работи

може да се сравни с жените? Има ли нещо толкова непристойно като женското мислене?
И аз съм работил в учреждение (държавно) четири години, но и през ум не ми е минавало да се замисля какво бельо носят колежките. Сигурно защото съм много захлупен. Или по-скоро защото тези които ми харесваха атакувах фронтално - както Омир ме е учил...

Хайде със здраве, г-це Бебешко личице - направо ме развесели! Ще си прекарам с розово чувство празниците след твойто постване, смехотворке!!!

Аз пък не се интересувам от жените, с които работя. Камо ли пък за бельото им да мисля.

така и не можах да разбера какво разбираш под пиперливи приказки. Би ли ми посочил, за да не ги използвам повече в речника си.

Вярно е това, в което вярваш !

Това е естествената ти среда - не я подценявай! Някой казват, че не бива да си го вадим там, където работим. Но грешат!!!! Повярвай ми!

Забележи кои хора остават неженени - тези, които работят основно в еднополова среда като учителки, военни и т.н. Ако трябва да се задомиш ще видиш, че няма по-подходяща партия от някоя прекрасна колежка. Освен това, при нас в България добре се опознаваме на работното място, защото много време губим в лични приказки (за разлика от свободните страни, където на работното място е непристойно да споделиш въобще дали си спал предната вечер или не). Така добре опозната жената може да ти поднесе по-малко изненади в брачния живот, отколкото ако я познаваш отнякъде и се срещате с нея или пък не сте преживяли няколко години заедно, което също не е гаранция (ама никаква, защото жените страхотно ги бива за актриси и то за дългоооо!!!!). Освен всичко друго, колежките са и прекрасни любовници, които ще ти дадат тази нежност, която преставаш да получаваш от съпругата след няколко години съвместен живот и скука...


Хайде умната!!!! И не подценявай колежките си. Сто процента съм сигурен, че между тях има поне една, която струва повече от момичето, с което движиш сега.

Има една приказка: "Прави каквото трябва, пък да става каквото си ще", аз малко ще я позъвъртя: " Прави каквото си щеш, но го прави както трябва!!!"...
...И аз като Рейни съм имал любовни увлечения с колежки ( и като студент, пък и след това), и аз като него имам от тях щастлив опит....и незабравими спомени.....даже с една колежка изживях такива невероятни любовни нощи, каквито не съм и мал и до сега...и не съм си развалил семейството....в същото време, с течение на годините все повече съжалявам, че не отвърнах на чувствата на една жена. Но тогава въобще не ми минаваше през ум, че по този начин я нараних .....и все пак Уф, препоръчвам ти тук да обърнеш по-голямо внимание на мнението на дамите, защото от нашата камбанария (на мъжете) нещата много често изглеждат коренно различни, а когато оказва влияние и факторът възраст - тогава съвсем.

Каквото повикало, такова се обадило.

но аз и без това обръщам достатъчно внимание на мнението на дамите в този и другите клубове. Особеното е, че аз просто не им обръщам внимание - поне не повече, отколкото заслужават (техните мнения, де).

съпругата ти, например, реши, че ПОНЕ ЕДИН от нейните колеги си заслужава вниманието много повече, отколкото ТИ - дали ще ги редиш пак същите.

Редактирано от Babyface на 27.05.01 14:37.

любим поет - Христо Фотев от Бургас:

"Аз може би съм малко закъснял,
но ще обичам с пеещата страст
на жерав, който дълго е летял.

Ами това си е! Чети зад думите.

Наистина ли лицето ти е бебешко?

Батко ти от Бургас!