Взирането в другите ни носи страх, а това в нас самите и подобните нас увереност и сила.

за взирането в нас и подобните ни......

Ще ни носи смелост и увереност, ако сме запазили голяма част от себе си непокътната и ако е така когато гледаме към себе си ще виждаме красотатати ще сме далеч от объркканоста на другите, дащото тя се поражда от загубата на самоличност което се е преврнало в отличаваща черта на нашето време.

къде се взираш,понякога взирането в другите успокоява,а когато погледнеш към тъмната си страна да се ужасиш и изплашиш,много е относително

Взирането в подобните на нас други понякога успокоява и го прави тогава когато видим у тях нещо свое, и не мисля че самият човек може да се ужаси от постъпките си. Другите, да те могат да го направят, но кажи ми имало ли момент в който да си била ужасена от себе си, не. Разочарована, ядосана, но никога ужасена.

точно за това казах-"дано":)))

ти гледам наминаваш към моя любим клуб:)

ти го отперка,братче,в съвсем друга посока.....
сори,явно фразата просто е приложима за двойно тълкуване

Напълно съм съгласна че човек се успокоява когато види нещо свое.Да,не можем да се ужасим от постъпките си,защото зад тях стои някакъв умисъл,т.е. извършили сме нещо съзнателно,резултатите могат да ни разочароват,но не и да ни ужасят,да.Само че аз имах предвид някои желания и реакции,които са по-скоро на подсъзнателно ниво,аз съм се ужасявяла от тяхната пагубност,но без да спирам да обичам себе си.

дори и Борджиите тълкуват нещата по Фрийстайлърски начин:))))

Ами наминавам,нещо шантаво напира в мен;)