от какво се страхува?
първото нещо, което ви идва наум?

.

е, този отговор ме озадачи, зу...

защо времето? защо?

моите

Сигурно няма да успея да обхвана всичко, дори да искам. Но и не искам. С две думи - времето носи разни мигове. Съвсем безразлично ги носи, а те могат:
1. да унижощат красивото от миналото
2. да го обезмислят
3. да променят човек до неузнаваемост
4. да променят човека физически, а отвътре той да се вижда същият както преди
5. да отнемат близки хора
6. да носят надежди
7. да отнемат надежди

Не, не ми се изброява всичко, което ми хрумва. А за онова, за което не съм се сетила, не искам и да се сещам...
Страх ме е дори от добрата страна на времето. Теб не те ли е страх от нещо добро? А от нещо красиво? А от нещо очаквано? А от нещо мечтано?
Срах ме е и от безвремието.

Само сега да не ми кажеш, че ме е страх да живея. :о)

от несподелената любов.
извинявам се, ако звуча сантиментално, но наистина от това ме се страх...

значи и мен ме е страх от това.

ти с една дума описа толкова много страхове, които ме преследвам често, поотделно...
страха от смъртта обаче не включи? предполагам, че това е, когато времето спре?

т.е. от изчезването, не ме е страх.
Страх ме е от болката, която се проточва... във времето...
Но дай да не викаме дявола. Пък и стана прекалено гробовно. Времето си е достатъчно страшно и в ежедневните си проявления. Няма нужда да търсим много далеч...

какъв съвпъдък на мисли имаме с теб тази вечер, само дето ти някак по-добре ги изказваш, подреждаш ми ги наготово, така да се каже. трябва да помисля как да ти се отблагодаря:)

Делваме си наполовина годинките, които ни делят и сме квит! Става ли? Аз додавам, ти довземаш.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите