Naistina, kakvo mislite?
Slabost, sila?
Moje li da se opredeli?


I koeto e nai-vajno - bihte li go napravili?

Мене си ме успокоява. Идеята за самоубийството ми действа много успокоително. Викам си винаги мога да избяггам така че нека още малко се помъча да живея.

Докога, молим ви се, стига брях!
СТИГАААААААААААААААААААААААААААА
МРАЗИМ ТАКИВА ТЕМИИИИИИИИИИИИИИИ

ТУКА НЕ ВЛИЗАТ ХОРА САМОУБИЙЦИ
ТУКА Е ЗА КУПОООООН!

А за самоубийството - според някои мноооого сериозни религии - връщат ги в друго тяло и ги пращат в Зимбабве да берат банани и краставици!

Mи хубаво е!
Правил съм го успешно толкова пъти...

Слабост.
Най-голямата саможертва не е да умреш за даден човек/кауза, а да ЖИВЕЕШ за него.
Зная това със сигурност.
Прочети "Ад" на Данте, за да научиш в кой кръг се мъчат самоубийците.



Не, не бих го направил.
Да, бих го направил.

Както бяха написали на едно стъпало на Античния театър: Винаги има изход, дори да е летален:)))

Мечтая само за това - но все не ми остава време да го направя.

Любимото ми занимание в живота - но съм бизнис-уомин - и просто не ми остава време.

Но при първия удобен случай като ми пуснеш тая тема ще се пробвам - ще преям банани - и ще се пръсна!

Понякога е непоносимо да се живее, да. И тогава ти се иска да спреш. Толкова е лесно. Няма живот, няма проблем...:-), нали? Но не е и лесно да си отнемеш живота. Ако си нормален психически. То си е вродено в нас, желанието за живот. А това си е чисто предизвикателство...да живееш...
Така че...не съм "за"...слабост е...по отношение на самия тебе. Предателство, бих казала.

физическото самоубийство е далеч по-достойно отколкото духовното, което извършваме със себе си. има ли поне един, който може да каже, че е ЖИВЯЛ и че ЖИВЕЕ, без да изпита срам дълбоко в сърцето си от тази лъжа?
когато не можем да посрещнем предизвикателствата на живота и се пречупваме или по-лошо - когато се оставяме да ни носи течението, тогава е признак на сила да посрещнем смъртта, но гледайки я в очите, а не с прерязани вени или натъпкани с хапчета.
още в темата си за смъртта бях казал, че смъртта винаги стои от лявата ми страна и когато дойде времето ще се слея с нея. предполагам, че това би могло да бъде изтълкувано и като самоубийство, макар че аз не го вижадм така.

Да избягаш чрез смъртта-това не е ли още по-голямо духовно падение?