Какво според вас е нищото?

Нищото, така да се каже, е едно нищо, което може по алпинистко-алхимичен път да бъде превърнато в нещо... Фройдето не знам кво е гмецнал по въпроса, но твоята тема определено е насочена към проблемата с либидото, асансьорите, змейовете и
всички непотребни неща, клонящи към нездрава романтика
и свалки.Стига с тия свалки, БЕ!
Има клуб запознандздва! Кви са тия теми тука, кви са тия разномислия.

Та да се върнем към въпроса за нищото - нищо може да бъде, когато пушиш он-лайн половин час. Нищото си е нищо, а като станеш първо нищо ставаш нещо, ама първо трябва да откачиш - което сега е на мода в природата, - после да се принудиш да се преродиш - метампсихираш - , и когато станеш посветен като саняс-ИН, да кажеш
Баси...
Животът е нищо, но си заслужава да се живее...

Край на тирадата:))))

Redaktirano ot efir na 10.12.00 11:47.

преди известно време. и ето как си отговорих сам /ние лудите си говорим сами, както знаеш ;))/.

---------------
НИЩО. Нищото е сиво на цвят, има метален, леко кисел вкус, без мирис, безшумно и безчувствено, меко и податливо. То не е съставено от НИЩО и не е покрито с НИЩО. Отвъд него пак има само НИЩО. Не се подчинява на никакви закони и никакви закони не важат вътре в него и около него. Няма нещо, което да го задържа във формата му на НИЩО. Ето, появява се МИСЪЛ. Мисълта е жълта, изкряща, шумна, сладникава, гореща, весела, остра. МИСЪЛТА има своя същност и същността й е самоосъзнаване. МИСЪЛТА създава свои закони и ги мени както й е удобно. Създава време, премахва го. Създава пространство. Расте, намалява, пак расте и пак намалява. Става на съвсем малка мисловна точка и след това се излюпва с безшумен, безкрайно силен звук. Запълва НИЩОТО и нищото отвъд, а и онова след него. Играе си. Самоопределя се. Любопитства. Създава. Отново създава време. Времето започва своя бяг. Мисълта създава материя. Създава й закони. Материята започва да се променя според законите си. Мисълта отново променя законите си. Мисълта е доволна. Мисълта бездейства. Мисълта се разпръсква на малки мислички. Те са червени, горчиви, весели, игриви. Носят се бързо, бавно из пространството и времето. Някои си играят едни с други. Втори създават дребни закончета. Трети пречат на вторите и си играят с първите. Четвърти… Материята продължава да се променя. Появява се ЖИВОТ. ЖИВОТЪТ е бавен, солен, зелен, твърд, на бучки. Една тъмночервена мисъл игриво бръмчи около бучка ЖИВОТ. Създава и нейни закончета, обикаля около нея. Радва се и тъгува. Побутва бучката. Разцепва се на безброй частички и всяка една частичка се слива с едно кристалче живот от бучката или с прашинка от пространството около нея. Остават още много частички, които летят около бучката и бръмчат доволно. Времето продължава да тече. Кристалчета живот изчезват и на тяхно място от бучката изникват нови. Частичките червена мисъл ту влизат, ту излизат от кристалчетата. Играят си с другите частички. Ново кристалче живот. С него се слива частичка мисъл. Частичката се самоосъзнава…
-------------

ме мързи да те редактирам:)))))))
Препоръчвам ти "Мъже под плаща"
:р

Да наричаш Татко Фройд "Фройдето" е признак на много голямо неуважение към този човек. Моля те, говори почтително за него. най-малкото, защото в сравнение с Фройд ти си едно НИЩО.
Не ми е много ясно как причисли асансьорите и либидото към непотребните неща, но може би живееш на първия етаж и ти липсват някои жлези...
P.S. "Фройдето" не гмецва. Искам да кажа, това, което той е открил, систематизирал и написал, ти никога няма да можеш да "гмецнеш", изкензаш, абортираш или каквото и да било.
Край на репликата.
P.P.S. Както знаеш (или може би не знаеш), флиртове се получват навсякъде. Не са подвластни на разни табелки, закачени над вратата. Ако ти ходиш на определени места, за да флиртуваш и да се сваляш с някого - толкова по-зле за теб.

като деца казвахме:

Налъм без каишка, на който липсва дървената част и пирончетата...

А сега, като голям видях, че има много нищо наоколо... и най-много там, където уж има нещо...

Аз навремето се опитах да си представя как изглежда кофа, пълна с нищо, и какво би станало, ако си потопя ръката в нея.
е, не ме карай да ти описвам какво чувство изпитах - просто е неописуемо :)

понякога въображението ни поднася неочаквани и, понякога необясними усещания.
Но се радвам, че го притежавам.:-)))

Напълно основателно :))

А Юнгчо какви ги е надробил - да не ти обяснявам..
Защо, о, защо, пак ми тургате червения фенер и ме пращате на Дунав мост?

Ще стана мнооооого лоша.
Аз съм почтена, но малко неука жена!
Има ли в това нещо осъдително.
Казвам каквото и както ми дойде.
Музата ми е много опърничава - да я утрепа ли сега?