границата която ни дели от лудостта е много тънка и е твърде лесно да бъде прекрачена. а "нормално" е това, което мнозинството от хора се договорят да смятат за нормално. ами ако всички са луди? тогава на един "нормален" му остава само и той да се прави на луд, за да не го затворят и изолират лудите и да се движи сред тях, слушайки бъртвежите им и манипулирайки ги чрез тяхната особена лудост...

мисля следователно съществувам

някой да слуша брътвежите ми,
и да ме манипулира със моята особена лудост...

мразенето не го умея...

мразенето не го умея...

не разглеждаме думата "манипулирам" в лошия й смисъл. приеми го като малка компенсация за това, че трябва да слушаме бъртвежите ти ;)
защо, ти от лудите ли си? или от нормалните? :)

се срамуваш от първоначалната реакция на сърцето си? може би го умееш мразенето, а се опитваш да го скриеш от самия себе си. всеки мрази нещо, понякога...
"не понасям" звучи толкова самодоволно и отвисоко! :))

омразата е чувство, а две чувства на едно място не може да има.
Защо ли ме изморяват срещите с теб? Дори, само когато те чета?
Извинявай, положително ще намеря причината за това в себе си... нищо лично...

е винаги в нас самите. и все пак винаги ни е по-лесно да я потърсим у другите вместо там, където всъщност е. и аз не правя изключение. извинявай, че те изморявам. просто сме си такива хора явно...

тая теория е развита в "Пътеводител на галактическия стопаджия", не помня в коя точно част. Значи, един човек беше решил, че всички са луди, беше си заградил къщата с ограда и беше сложил на вратата табелка "Извън лудницата". Самият той се казваше Уонко Нормалния.
:))
Любим герой :))

само Унко нормалния ли си е заградил къщата с ограда? кой днешно време си оставя вратата отключена? трябва да е луд, за да го прави ;)
всеки /и най-вече лудите/ е сигурен в своята нормалност. аз поне си признавам: луд съм, дръжте меееее! :)))))
а теорията не е моя - изплагиатствана е от някои книжки като "полет над-кукувиче гнездо" и "вероника иска да умре". :))