От 2 седмици о4акам един отговор и все си повтарям 4е трябва да сам търпелива,за6тото така или ина4е 6те полу4а такъв,но се 4удя всъ6тност как се 4ака най правилно:
-да 4ака6 без да прави6 ни6то друго
-да 4ака6 и да мисли6 позитивно
-да 4ака6 без да се ангажира6 с отговора
-просто си 4ака6
-забравя6 4е 4ака6
Та какво е според вас това да 4ака6 търпеливо.В какво се изразява то.Аз ли4но за себе си някъде бъркам.Въоб6те не се 4увствам добре 4акайки 4е и търпеливо.И кога 6те дойде този отговор
Как се справяте с дългото 4акане

Less is more,more is less

Отговорът ми не фигурира в предположенията ти, но аз те съветвам да чакаш, вярвайки. Чрез вярата ще направиш очакването търпение, търпението - надежда, а надеждата - любов.

Боже, какви мисли родих, не мога да се позная

*-да 4ака6 без да прави6 ни6то друго
-да 4ака6 и да мисли6 позитивно
-да 4ака6 без да се ангажира6 с отговора
-просто си 4ака6
-забравя6 4е 4ака6 *


Всичко това едновременно е най-правилно

Посей едно дръвче от семка или от костилка.
Отглеждай го с любов.
Наблюдавай го. Как расте - тихо и незабележимо.
От него можеш да се научиш на търпение.

Ако е плодно дръвче един ден дори ще можеш да опиташ плодовете му.
Може да не са толкова едри като тези в магазина. Може вкусът им да е по-кисел.
Но ще бъдат много по-истински, заради любовта, която си му дала.

Много исках да отговоря на въпроса ти...и се оказа, че нямам спомен какво правя, когато чакам и как чакам. Май напоследък докато чакам, всъщност трябва да свърша един куп неща и искам да е по-отдалечено чаканото.

Всъщност относително скоро трябваше да чакам 10 дена, докато дойде време да започна това, което планувам. Не можех нищо да направя, просто трябваше да чакам. И избеснявах, опитвах се да се замотам с нещо, да убия времето. Ако пак ми се случи, сигурно пак така ще бъде, така че май ще се присъединя към теб в очакване на отговора как се чака търпеливо :)

И в края на краищата и да си търпелив, и да не си - все трябва да чакаш.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Срещата беше в 5, сега е 6, ще чакам до 7 и в 8 ако не дойдеш, в 9 си отивам"

Задай си краен срок, до който ще чакаш, като през това време вършиш нещо интересно и полезно за теб - забравяйки чакането

И аз чакам.
от месеци
от години....
Отговор на писмо
Отговор на чувства
отговор на желания
дори знам от кого ги чакам....


трудно е за обяснение как се съвместяват нетърпение и търпение
някъде по пътя, прехвърлих , тръпнещо очакване, плаха надежда, силно искане,
онова полезното следствие от търпеливото чакане - че ще стана силна, и ще имам непоклатими нерви...

та така...
мога да предложа: да си дадем по един отговор, ти на мен, и след това аз на теб.
без да знаем въпроса
ей, така напосоки, с налучкване
може да стане интересно

Сетих се за една песничка на Сигнал, която ме кефеше преди много години, цитирам по памет:)

В понеделник беше наш`та среща,
чаках аз до вторник,
взех да се тревожа в сряда,
плисна весел дъжд в четвъртък,
...не помня кво беше в петък :)
в събота букета увяхна,
най-подир в неделя, тя пристигна,
застана до мен


*****

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Полу4их така дългоо4акваният отговор.Нека да си разкажа историйката,много съм 6тастлива и не мога да не споделя това 6тастие с вас.На 26 години съм ,завър6их университет по икономика във Варна,но се полу4и така 4е се омъжих за 4ужденец и напуснах родна бг.Плаках и тъгувах 1 година,не ми бе6е ясно какво 6те стане с мен в тази 4ужда страна където и езика не говорех и дипломата ми се оказа невалидна.Сега е момента да кажа 4е никога не ми е била интересна икономиката,завър6их с мн добър резултат но не можех да си се представя да работя това цял живот.Струва6е ми се мн ску4но.
И така... преди няколко месеца правихме ремонт в къ6ти,прекарах дни наред пред интернет избирайки мебели и декорации.Осъзнах 4е това е мн интересно занимание и изведнъж ми хрумна 4е мога да се занимавам с това.Това добре ,но за да се занимавам с това тр да го изу4а.До сега винаги се бях страхувала от промените,струва6е ми се невъзможно, а и на 26 да запо4на да у4а май е късни4ко.И така мина малко време но тази мисъл да стана вътре6ен архитект не ми излиза6е от главата.Запо4нах да разпитвам за у4или6та уж информативно.Разу4их вси4ко,запо4нах да 4ета за архитектура и ми става6е все по- интересно и по- интересно.Мъжът ми е архитект по професя и като видя 4е живо се интересувам и той запо4на да ми обяснява много не6та.Бях завладяна а и някак си без проблем си се представях работе6та именно това.Не можех да спя,разбирах 4е ако не напрвя не6то сега моментът о6те веднъж 6те отмине и едва ли съдбата 6те6е да ми даде 3ти 6анс( казвам 3ти за6тото след 7ми клас аз кандидатствах с рисуване ,приеха ме но заради родителите ми отидох да у4а икономика)И така в града където живея сега има у4или6те по вътре6на архитектура.Отидох там и разбрах 4е за хора които никога не са се занимавали преди с това има подготвителна година.ИдеалноНо за да ме приемат трябва да подготвя проект свързан с вътре6ната архитектура.За първи път в живота си исках не6то толкова силно.Не изпитвах страх нито самнение.Знаех 4е трябва да действам.Имах няколко месеца на разположение да подготвя проекта си.Идеята за него ми доиде доста спонатанно в един разговор с мъжа ми.И от там като заседнах лека полека го направих като първона4алната идеиа претърпия голямо развитие в процеса ми на работа.Бе6е невероятно интересно да видия как идеята и мислите ми приемаха форма.Предадох го на 18ти март като от у4или6тето ми казаха 4е не знаят кога 6те бъдат готови резултатите.И така се запо4на голямото 4акане.Полу4их отговора в4ера на 13 април.През цялото време на това 4акане аз вярвах,вярвах в себе си,вярвах в избора си,вярвах в 6анса.Прогонвах вси4ки мисли на съмнение.Но последната седмица 4акането взе да става доста трудно.Времето минава6е доста бавно.И в4ера ,както обикновено си разходих ку4ето и на връ6тане отворих по6тата и веднага разпознах писмото от у4или6тето.Ами сега... ,какво да правя.В него бе6е бъде6тето ми.Страх ме бе6е да го отворя.Ка4их се в къ6ти и седнах на дивана.Гледах го това писмо което бях 4акала толкова дълго и не смеех да го отворя.Странен момент.Сяка6 ми бе6е добре до сега без да знам самият отговор.Седях така 1 минута след което се окопитих и отворих плика.Сърцето ми наистина бие6е лудо но някак си 6тастливо без много страх.Бях сигурна.Отворих го ...в първиа момент само про4етох "Тя 6те бъде на 21 април в 9.40...." листа бе6е сгънат на две така 4е съ6тествената 4аст от текста бе6е на другата половина.Обарнах листа и за4етох.Написанаото бе6е много кратко ,доста студено но и доста ясно:"Проекта ви е одобрен и сте поканена на интерву"Незнаех как се реагира в такива моменти и ре6их 4е най подходя6то е да се разпла4аРазплаках се но от 6тастие.Мъжа ми който спе6е до момента се събуди и дойде при мен.Кои знае какво си е помислил в първя момент като ме е видял такава пла4е6та.Ни6то не му казах ,само му дадох писмото и той го про4ете и тогавая и двамата полудяхме от 6тастие.Разтанцувахме с в коридора ей така без музика без ни6то.Бе6е мн красив момент.
Ох спирам до тука 4е стана мн дълго.Взех си голяма поука от цялата тази исторя ,разбрах 4е трябва да продължа да вярвам в себе си.А за 4акането сега когато вси4ко свър6и разбирам 4е няма обяснение и правила.Има само едно не6то всъ6тност което може да облек4и и това е да прогонва6 ло6ите и негативни мисли от глвата си.Така мисля аз.

И все о6те не мога някак си да повярвам......

Less is more,more is less

Поздравления!

Страхотно е, че си намерила нещо, което да те ентусиазира, да те кара да искаш да се развиваш, че имаш подкрепа и че си успяла в първата крачка.

Успех и в следващите!




*****

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите