"Съмнения разкъсват бледото спокойствие в мен. Не знам коя е правилната посока. Копнея за разбиране. Скоро ще навърша 33. Бележа скок в развитието си. Той се равнява на стремглаво падане. Двете неща са равнозначни за моето виждане за живота.
Мога да забравя за малко всички товари, които съм понесъл, незнайно накъде. Дори не се спомням откога ми е толкова тежко.
Знам че има причина всичко да се случва по този нелеп начин. Но не знам защо не мога да намеря начин да променя положение в моя полза.
Било е и по-леко...помня.
Схванал ми се е мозъкът. Мисленето е труден процес, когато не знаеш каква е целта. За мен целта е - всичко да свърши. Без да боли. Куршум. Или доза отрова. Все едно. Когато заспивам обичам да мечтая за края.
Не искам да умирам като герой. Тъпо е, когато не си спомняш да си извършил дори една геройска постъпка през живота си.
Мъката която извира от мен, може да се подуши от километри. Не разбрах защо жената в трамвая се отдръпна за да седна. Може да е разбрала че ми е мъчно. За мене си ми е мъчно.
Не помня какъв е вкусът на сълзите. Искам да има някой, който да плаче за мен."
Кое продължава по-дълго - живота или смъртта

ако все още си жив/a/, значи го заслужаваш

"жив е той, жив е..."

това е положението
но хората се боят от такова заслужаване...

"но хората се боят от такова заслужаване..."

бои се този, който не знае ...

"бои се този, който не знае ..."

а, страхът от знанието... от познанието... също е факт :))

Животът е твърде дълъг понякога.

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

което решиш.

може би там и тогава друга съм била...

ДА, дори неприлично дълъг

а как му се иска на човек, понякога, вече да е в ...някой друг живот :)

случва се да вземам такива решения, ...по няколко пъти на ден или на нощ :)

В някой друг или в...нечий друг?

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.