да почнеш да правиш това което ти се иска

от понеделник, пееха братя аргирови..

край, от понеделник ставам нов човек
или от първи, че понеделник е 7 - кофти дата
или от май
ето реших от 1 май ставам нов човек

Напротив - всеки миг е последен...
Точно затова не бива да се отлага - защото никога не можеш да знаеш кога е безвъзвратно късно.

...там - Матата с мататнички... и сърдечни грайфери...

Както и по-добре късно, отколкото по-късно

А защо с намръщенка го казваш?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

но пък 8 е щастливо число... значи от вторник :) или "от утре" ...

първи май... май е доста амбициозно, ще ти върви все на труд, наистина ли си сигурна че от тогава?

И да, и не. Всеки миг е последен -всяка усмивка, облак, обич, песен никога няма вече да се повтори и точно такъв няма да бъде погледът, който...Само след миг - ще е друг; слънчевите зайчета по стената ще метнат различни отблясъци; нежността ще е различна, болката ще има друго име, а тъгата -нима тя не е във всеки момент друга, както и радостта...И все пак точно в този миг -последна, единствена.Заблуждаваме се, че имаме време да пропускаме обич, да пропускаме приятелства, да пропускаме залези и шантави идеи, да пропускаме мечтите си, оставяйки ги за някога, за неясното бъдеще...
Никога не е късно да прогледнем за това, колко сме закъснели и всъщност....ако сега отворим очи - колко още ни предстои:)



"Чего не потеряли, того мы не найдем"
Булат Окуджава

Кажете на всички,че този ден е последен и телефоните ще прегреят от хора,които си казват , че се обичат - не чакайте този момент!

Не се страхувай от съвършенството - никога няма да го достигнеш

Ако ей така изневиделица кажа на някои хора, че ги обичам и ще се уплашат, че умирам или нещо по-лошо ;))
Твърде много ще ги стресирам с това признание, не ми се рискува

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Позната до болка история и аз за това се въздържам.

Пак си намерих оправдание

Не се страхувай от съвършенството - никога няма да го достигнеш

Но колкото по-рано - толкова по- добре! Май твърде често сме заети да правим само това, което трябва...

"SLOW DANCE

Наблюдавал ли си понякога децата в луна парка?
Или пък чул ли си как пада дъждът по земята?
Наблюдавал ли си лудия полет на пеперудата?
Загледа ли се понякога в залеза на слънцето?

По -добре се отпусни.
Не танцувай толкова бързо.
Животът е кратък.

Музиката не продължава за винаги.
Тичаш ли като подгонена сърна по цял ден?
Когато питаш някого “как си”
Чуваш ли отговора?
Дали вечер си лягаш прегърнал мислите за стотици грижи?

По -добре се отпусни
Не танцувай толкова бързо.
Животът е кратък.

Каза ли си някога на детето си “това ще го направим утре”
И в бързината си не видя тъгата му?
Загуби контакт, остави едно старо приятелство да завехне
Защото никога нямаше време да се обадиш и кажеш”здравей”,
По -добре се отпусни.
Не танцувай толкова бързо.
Животът е кратък.

Музиката не продължава за винаги.
Когато тичаш като луд
Губиш половината радост от пътуването.
Като че ли хвърляш един подарък, който не отвори.
Животът не е спринт

Затова отпусни се, чуй музиката
Преди да спре песента."

...само че мислено.
неизказаното ще достигне до тях
и няма опасност да те разберат погрешно.

Верно, особено ако си надарен с безсмъртие

Пък докато казвам непрекъснато мислено, че ги обичам, току виж някой път се изпусна и на глас.
Пък който както иска да ме разбира

Обичам ви - по моя си начин, не ми се сърдете


*****

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Точно така.
И това би трябвало да се разбира по този начин:
Като кажеш на глас на някого, че го обичаш, след като мислено вече си му го казал хиляди пъти, той вече няма да се уплаши, нито ще си помисли, че умираш. Нещо повече, може би дори няма да се сети, че за първи път чува това признание от теб на глас. Защото вече ще го е чул хиляди пъти неизказано.

Как ми се иска да ти вярвам...
Дано си прав.
Наскоро чух от човек, на когото държа мисли, които не пожелавам никому.
Дали знае колко го обичаме всички приятели, колко го обича семейството му, щом мисли по такъв начин за себе си?

Щастието не е крайна спирка, а начин на пътуване!